Решение № 271 от 5.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2010 г.
ВКСIII гражданско отделение05.10.2011 г.докладчик т Ценка Георгиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 255 от 21.05.2010 г. по в. гр. д. № 295/2010 г. В ЧАСТТА, с която е осъден Д. Ж. А. да заплати на Т. Т. А. сумата 10 000 евро, част от цялото вземане в размер на 46 000 евро, представляваща продажната цена по обявения за нищожен договор за покупко-продажба от 21.06.2007 г. с нот. акт № 70/2007 г., както и в частта относно присъдите такси и разноски със същото решение и с определение № 639 от 07.10.2010 г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане в отменената част от друг съдебен състав.
Мотиви
Решение № 271 от 5.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ценка Георгиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 415 от 06.04.2011 г., постановено по настоящото дело № 1577/2010 г. на ВКС, III г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 255 от 21.05.2010 г. по в. гр. д. № 295/2010 г. в частта, с която е осъден Д. Ж. А. да заплати на Т. Т. А. сумата 10 000 евро, част от цялото вземане в размер на 46 000 евро, представляваща продажната цена по обявения за нищожен договор за покупко-продажба от 21.06.2007 г. с нот. акт № 70/2007 г. Ответникът по жалбата Т. Т. А. от [населено място] в представения писмен отговор моли решението да се остави в сила. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос длъжен ли е съдът да постанови всяка от страните да върне на другата всичко, което е получила от нея в изпълнение на признат за нищожен договор, и без иск и възражение за последното. С приложеното към касационната жалба решение № 1012/25.03.1959 г. по гр. д. № 539/1959 г. I г. о. ВС е прието, че когато договорът бъде признат за нищожен съдът е длъжен да постанови всяка от страните да върне на другата всичко, което е получила от нея, и едновременност на изпълнението на задълженията им и без иск и възражение за последното. По поставения въпрос въззивният съд не е възприел доводите на продавача по сделката Д. Ж., че погасяването на кредита и превеждането по банков път на част от продажната цена обратно на купувача, съставлява изпълнение на задължението по чл. 34 ЗЗД. Приел, че доводите по същество са за изпълнение на чуждо задължение по смисъла на чл. 73 ЗЗД, и реализирането на това вземане може да се извърши по правилата на чл. 103 ЗЗД с възражение или иск. При липса на заявени такива, установяването на плащането на чуждо задължение е неотносимо към спора по чл. 34 ЗЗД. Поради липса на иск или възражение за прихващане, следва да се присъди връщане на продажната цена в пълния й размер. ВКС намира за правилно изразеното в решение № 1012/25.03.1959 г. по гр. д. № 539/1959 г. I г. о. ВС становище.