Решение № 7496 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1091/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от министъра на външните работи, чрез процесуалния му представител главен юрконсулт Канакиев против решение № 36192 от 04.11.2025 г., постановено по адм. дело № 5324/2025 г. по описа на Административен съд – София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира за присъждане на направените по делото разноски за всяка от инстанциите. Представя списък на разноските за настоящата съдебна инстанция. В съдебно заседание прави възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна, в случай че такова бъде присъдено. Подадена е и частна жалба от министъра на външните работи против определение № 41821 от 14.12.2025 г., постановено по същото дело, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на решение № 36192 от 04.11.2025 г., постановено по адм. дело № 5324/2025 г. в частта му относно присъдените разноски. Поради неправилност се иска отмяна на съдебното определение и постановяване на ново, с което да се уважи искането. Ответникът – Г. С. С., чрез процесуалния си представител адв. Тренев, в писмен отговор на касационната жалба, писмено възражение срещу частната жалба и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на подадените касационна и частна жалба. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. С. С. срещу заповеди № №ЧР-95-00-166/22.04.2025 г. и Т-351/22.04.2025 г. на министъра на външните работи, с които на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на жалбоподателя – „старши експерт“ в отдел „Държавен церемониал” на дирекция „Държавен протокол” на Министерството на външните работи, с ранг на държавен служител „втори младши“, е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗДСл във връзка с чл. 14, ал. 1 и на чл. 18 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение, считано от 22.04.2025 г. С обжалваното решение съдът е отменил оспорените пред него заповеди. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорените административни актове са издадени от компетентен за това орган–министърът на външните работи, който е органът по назначаването по смисъла на чл. 204, т. 3 ЗДСл, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Заповедта е съставена и в предвидената от закона писмена форма. При преценка на фактическата обстановка, с оглед налагане на наказанието съдът е формирал извод, че са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, които биха имали значение относно крайния извод за тежестта на извършеното деяние и оттам – какво точно дисциплинарно нарушение да бъде наложено. След подробен анализ на фактическата обстановка и подробно описаните свидетелски показания съдът е посочил, че действително се установява, че Г. С. С. е имал описаното в заповед № ЧР-95-00-166/22.04.2025 г. поведение. Достигнал е до извод обаче, че същевременно не е отчетено, че поведението е предхождано от възникнал конфликт с Г. Г., който впоследствие, към датата на уволнението, е бил част от ръководството на МВнР; не са отчетени всички факти от този конфликт, както и дали и какво значение биха имали те, при съвкупната им преценка. Съдът е посочил, че се установява наличието на забрани - отнемане на достъп на С. до служебния паркинг, както и ползване на „офис 210“, от страна на Г. Г. към Г. С., като не се установява да е изследвано тези забрани доколко са правомерни и имат ли те причинна връзка за изостряне на конфликта. Според съда фактическата обстановка е обсъдена едностранчиво, без да са взети предвид всички факти и оттам – не би могло да бъде отчетено значението им за определяне на вида и тежестта на наказанието. Посочено е, че не е взето предвид цялостното поведение на служителя. Решението е неправилно. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – министърът на външните работи. Заповедта е постановена в предписаната от закона форма и при спазване на установената процедура по реда на чл. 92 и следващите ЗДСл. Задължението на органа по чл. 93, ал. 1 ЗДСл в случая е изпълнено, като на С. е дадена възможност да се запознае с материалите, въз основа на които е ангажирана дисциплинарната му отговорност, да даде писмени обяснения и същият е изслушан преди налагане на наказанието. Спазени са сроковете по чл. 94, ал. 1 ЗДСл като съдът неправилно е посочил разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Законосъобразни и съответни на събраните по делото доказателства са изводите, че действително държавният служител извършва описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, което настоящата инстанция приема, че е основание за ангажирани на дисциплинарната му отговорност. Незаконосъобразен и необоснован е решаващият извод на съда за неспазване на императивното изискване на чл. 91, ал. 1, т. 4 ЗДСл, тъй като административният орган при определяне вида и размера на наказанието не взема предвид цялостното поведение на държавния служител по време на службата и по този начин не изпълнява задължението по чл. 91, ал. 1, т. 4 ЗДСл като съдът отново неправилно се позовава на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. От събраните по делото доказателства включително и от разпитаните по делото свидетели по несъмнен начин е установено, че С. извършва описаните в заповедта тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в упражнената вербална и физическа агресия от страна на служителя спрямо неговия колега Г.. Извършените нарушения на служебната дисциплина са тежки и са установени по несъмнен начин, поради което наложеното наказание е в съответствие с тежестта на извършените нарушения. Ето защо като прави извод в обратния смисъл първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон. В случая всички описани в заповедта действия са осъществените от служителя С. и се установяват от доказателствата по делото. Това са и релевантните факти, установени от административния орган, с които правната норма свързва определени правни последици. Налице е описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение, изразяващо се в непристойно поведение, като същото правилно е квалифицирано като неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл. Предвид изложеното органът е посочил фактическите обстоятелства, които обективират неспазване на правилата за поведение. В този аспект изводът на решаващия съд за липса на мотиви за формата на вината и вида на наказанието е незаконосъобразен. В обжалваната заповед са изложени мотиви в тази насока, а именно: уронване престижа на службата, което е посочено като последица от неправомерното поведение на служителя и е определено като тежко нарушение, конкретизирано е и субективното отношение, като е отразено, че нарушенията са извършени виновно. Настоящата инстанция споделя довода на касационния жалбоподател, че дори да се приеме, че служителят е имал субективното усещане, че е провокиран, то това не оправдава физическото нападение и вербалната агресия, които е проявил, като в този случай той би следвало да потърси защита по законоустановения ред или да сигнализира за действия, които е възприел като обидни или провокиращи. Поради това при постановяване на дисциплинарното наказание като вид и размер са взети пред вид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, цялостното служебно поведение на държавния служител. На последно място съдът е длъжен да извърши сам цялостна проверка на обжалвания акт, която включва и вида на наложеното дисциплинарно наказание. Същото с оглед описаните тежки нарушения на служебната дисциплина е съразмерно. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на Г. С. С. против оспорените заповеди да се отхвърли. По частната жалба: Частната жалба на министъра на външните работи против Определение № 41821 от 14.12.2025 г., постановено по адм. дело № 5324/2025 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена молбата за изменение на решение № 36192 от 04.11.2025 г., по същото дело, в частта относно присъдените разноските, предвид изхода на спора, се явява основателна, като настоящият състав на съда дължи произнасяне по реда на чл.176а, ал.4 АПК. При своевременно отправеното искане за присъждане на разноски на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 276,10 (двеста седемдесет и шест евро и десет евроцента) евро за двете съдебни инстанции при приложението на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,