Определение № 10467 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9230/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна жалба, подадена от вр.и.д. Управител на НЗОК, чрез процесуален представител юрк.Ангелова, срещу Определение № 5248 от 12.06.2024 г., постановено по адм. дело № 554/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Иска се съдът да отмени оспореното определение и да присъди сторените в производството разноски. Ответниците по частната жалба – С. А. П.,Н. Г. П. и А. Г. П. не взимат становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да остави без уважение молбата от 19.04.2024г на Управителя на НЗОК чрез юрк.Ангелова за изменение на определение № 3207/08.04.2024г по адм. дело № 554/2024г в частта за разноските,съставът на АС Пловдив е приел,че новоконституираните ответници преди даване ход на делото са заявили отказ от жалбата,поради което и молбата е в противоречие с принципа за съразмерност – чл.6 АПК и процесуална икономия- чл.11 АПК.. Определението е валидно, допустимо и правилно със следните коригиращи мотиви: Производството по делото е било образувано по жалбата на Г. П. срещу Решение № РД-Е126-20/11.02.2020 г. на управителя на НЗОК, издадено по Заявление за възстановяване на разходи на Г. Н. П. с вх.№ Е126-01-212 от 12.08.2019 г. С Решение № 2977 от 12.03.2024 г. на Върховен административен съд се ОБЕЗСИЛВА решение № 241/11.02.2022 г. по адм. дело № 1251 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив и допълващото го определение № 1157 от 05.05.2023 г. по адм. дело № 1251 / 2020 г. Административен съд – Пловдив,поради настъпилата в рамките на производството смърт на оспорващия,преди датата на постановяване на решението на първата инстанция, като ВАС връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Със свое разпореждане за насрочване на делото съдът е конституирал като оспорващи - универсалните правоприемници на Г. Н. П., а именно: С. А. П.,Н. Г. П. и А. Г. П.. Преди датата на първото съдебно заседание от тях са постъпили молби, в които излагат обстоятелството, че на основание чл.155 от АПК, се отказват от оспорването на Решение № РД-Е126- 20/11.02.2020 г. на управителя на НЗОК.Т.е от страна на конституираните наследници на оспорващия е налице процесуално поведение,с което същите десезират съда с повдигнатия пред него правен спор и то преди разглеждането му по същество. АС Пловдив постановява Определение № 3207 от 08.04.2024 г. по адм. дело № 554 от 2024 година по описа на Административен съд Пловдив,с което е ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. А. П.,Н. Г. П. и А. Г. П., против Решение № РД – Е126 – 20 / 11.02.2020 г. на управителя на НЗОК и е прекратил производството. Видно от разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, след изменението й - ДВ, бр. 15 от 2021 г., ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Искането за присъждане на разноски обаче от страна на ответника е направено едва с молбата за изменение на прекратителното определение в частта за разноските.На практика с молбата си за изменение на определението в частта за разноските частният жалбоподател по настоящем търси да възстанови разноските,направени от него в процеса,воден от наследодателя на настоящите ответници по касация,доколкото в производството по адм. дело № 554/2024 по описа на АС Пловдив подобен вид разноски не са били сторени,поради оттеглянето на жалбата преди първото съдебно заседание.Ето защо и претенцията за разноски в производството по адм. дело № 554/2024г по описа на АС-Пловдив правилно е преценена от решаващия състав като неосноветелна. С оглед изложените съображения обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,