Определение № 5129 от 19.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3368/2025 г.

Производството по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК ДОБРИЧ“ ЕООД, регистрирано в Търговския регистър с ЕИК 207278221, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, [адрес], представлявано от Е. И. П. – управител, чрез адв. Стефанов, срещу определение № 102/21.01.2025 година на Административен съд гр. Добрич по адм.д. № 274/2024 година. Релевира възражения за неправилност на оспорения съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон, при следните съображения: 1. Неправилен бил изводът на съда, че делото не било с установен правен интерес. „ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК ДОБРИЧ“ ЕООД с предложението за изпълнение на инвестиция търси финансиране в размер на 39 115 773, 04 лева. С оспорения административен акт се преграждал достъпа до това финансиране, и това бил правният интерес по спора. 2. Неоспорването на писмените доказателства и неангажирането на разпит на свидетели в открито съдебно заседание не обосновавали извод за липса на фактическа и правна сложност на спора. Делото било сложно поради липса на подробна нормативна уредба, липса на утвърдена административна и съдебна практика; отношенията на партньорство с публичноправен субект и прочие. 3. Възражението за прекомерност на органа било бланкетно. Всички тези съображения неправилно не били приети от първоинстанционния съд, който като отменил Решение № РД-02-16-438 от 23.05.2024 г., издадено от Главния директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в Министерство на иновациите и растежа и Ръководител на Структурата за наблюдение и докладване по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, неправилно по възражението за прекомерност редуцирал адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на дружеството на 1 200 лева. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и присъждане на сторените от „ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК ДОБРИЧ“ ЕООД разноски в тяхната цялост. Ответникът, Главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в Министерство на иновациите и растежа и Ръководител на Структурата за наблюдение и докладване по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, не изразява становище по частната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, при следните съображения от правна страна: С оспореното пред АС гр.Добрич Решение № РД-02-16-438 от 23.05.2024 г., издадено от Главния директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в Министерство на иновациите и растежа и Ръководител на Структурата за наблюдение и докладване по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България е прекратено производството по отношение на кандидата „ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК ДОБРИЧ“ ЕООД, регистрирано в Търговския регистър с ЕИК 207278221, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, [адрес], представлявано от Е. И. П. - управител с предложение за изпълнение на инвестиция № BG-RRP-3. 007-0020 по процедура № BG-RRP-3. 007 "Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции ("AttractInvestBG")". С определението по чл. 200, ал.1 от АПК първоинстанционният съд е отменил решението на органа и е осъдил Министерство на иновациите и растежа да заплати на „ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК ДОБРИЧ“ ЕООД разноски по делото 1250 лева, от които 1200 лева адвокатско възнаграждение. Съдът е уважил възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено в размер на 66 000 лева. С молба вх. № 3987 от 09.12.2024 г. по делото е направено искане по чл. 248 ГПК от дружеството за изменение на Определение № 2221 / 21.11.2024 г. в частта за разноските. За да отхвърли като неоснователна молбата, съдът е приел, че: 1. Заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 66 000 лева, който е неморално висок; 2. Производството е по чл. 197 и сл. АПК и е с предмет изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт, поради което делото е без определен правен интерес; 3. Делото не се характеризира с особена правна и/или фактическа сложност. Определението е правилно. Правилен е изводът на АС гр. Добрич в насока, че: Съобразно тълкуванията дадени с мотивите на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придадена задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК вр. чл. 144 АПК, поради което посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, може да служат като ориентир при определянето им, без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален и нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Правилен е изводът на АС гр. Добрич, че в случая от отмяната на акта на органа не следва финансиране на проекта на дружеството. Напротив, същото е отстранено на етап административно съответствие и отмяната на акта за това отстраняване не може да замести етапа на оценка на предложението и последиците от него, които именно определят размера на финансирането и въобще неговото случване. На следващо място, правилен е изводът на АС гр. Добрич, че активността на адвоката на дружеството в случая се състои единствено в подаване на жалба до съда. Производството по реда на чл. 197 и сл. АПК преминава в закрито съдебно заседание, като съдът се произнася с определение по чл. 200 АПК. В случая съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание като е приел писмени доказателства по делото. Но това не променя факта, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, и доколкото съдът извършва проверка на процедурата за административно съответствие по нарочно разписани правила за осъществяването й, а в конкретния случай спорът се е състоял в това да се съобразят ли доказателства представени и съставени в административното производство след датата на подаване на проектното предложение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е направено своевременно. То е обосновано с ниската фактическа и правна сложност на спора; разпределената доказателствена тежест изцяло върху административни орган; моралния аспект на същото. В тази насока възражението за необоснованост е неоснователно. Предвид гореизложеното, като правилно, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 236 от същия нормативен акт съставът на Върховния административен съд