Решение № 295 от 5.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1826/2010 г.

Решение № 295 от 5.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1826/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 589 от 12.05.2011 г., постановено по настоящото дело № 1826/2010 г. на ВКС, III г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение Габровския окръжен съд, № 132 от 22.07.2010 г. по в. гр. д. № 178/2010., с което е потвърдено решението на Габровския районен съд, № 194 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 434/2010 г., с което са отхвърлени предявените от А. А. против Технически университет [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на материалноправния въпрос необходимо ли е решение, съгласно разпоредбата на чл. 35 ЗВО, на органа който ги е избрал, при прекратяване на трудовото правоотношение на лица с ръководни, изборни длъжности в системата на образованието. Ответникът Технически университет [населено място] в представения писмен отговор моли решението да се остави в сила. По поставения въпрос ВКС намира за правилно становището, изразено в решение № 564/4.04.2008 г. по гр. д. № 208/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, влязло в сила с постановяване на определение № 264 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 4352/2008 г. V г. о. ВКС, в които по обуславящия изхода на спора по настоящото дело правен въпрос по прилагането на чл. 35 ЗВО е прието, че по отношение на лице, заемащо изборна, ръководна длъжност е приложима разпоредбата на чл. 35 Закона за висшето образование /ЗВО/, съгласно която при прекратяване на трудовото правоотношение е необходимо решение на органа, който го е избрал. Този извод следва от тълкуването на разпоредбите на чл. 26г, ал. 2, чл. 31, ал. 3, чл. 35 и § 4д, т. 1 ЗВО. Длъжността "директор на колеж" е мандатна с мандат четири години, съгласно чл. 26, ал. 2 ЗВО. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗВО, съгласно която директорът на колеж след избора заема длъжността по основен трудов договор с висшето училище, следва да се тълкува в смисъл, че длъжността не може да се заема по трудов договор за допълнителен труд по вътрешно или външно съвместителство - по чл. 110, съответно чл. 111 КТ. Изправителното тълкуване се налага поради изричната разпоредба на чл. 26г, ал. 2 ЗВО, че длъжността е мандатна, при което § 4д, т. 1 ЗВО не намира приложение. По основателността на касационната жалба: За да отхвърли иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 35 ЗВО е неприложима в случаите, когато преди изтичане на мандата, заемащият длъжността е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При навършване на предвидената от закона възраст, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ за работодателя възниква правото да прекрати трудовия договор независимо от обстоятелството, че не е изтекъл определеният за длъжността мандат и липсва решение на органа по чл. 35 ЗВО. Приел е, че поради изискването на чл. 31, ал. 1 ЗВО директорът на колеж да заема длъжността по основен трудов договор, който съгласно § 4д, т. 1 ЗВО е трудовият договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, то по аналогия следва да се прилагат правилата относно трудовите договори по чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, включително и правилата за прекратяване на този вид трудови договор. В § 11 ПЗР ЗВО е уреден редът за продължаване на срока на трудовите договори с хабилитираните лица, заемащи длъжността "професор" при навършване на възрастта по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Предвид прекратяването на процедурата по атестиране на ищеца по негово искане, е невъзможно да му бъде поставена положителна оценка, поради което уволнението му е законосъобразно. В касационната жалба на А. А. А. са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради материална незаконосъобразност и необоснованост. Като неправилни касаторът сочи изводите на съда по прилагането на разпоредбите на чл. 31, ал. 2 и 3 и чл. 35 ЗВО. Излага доводи, че предсрочното прекратяване на мандата на избраните ръководители във висшите училища е възможно по желание на избраното лице, или при отзоваване с решение на органа, който го е избрал. Обстоятелството, че по време на мандата лицето е навършило изискуемата възраст и е придобило право на пенсия, е ирелевантно по отношение на неговото предсрочно прекратяване, поради специалната разпоредба на чл. 35 ЗВО. Жалбата е основателна. Трудовият договор между страните по делото е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ и чл. 26г и чл. 31 ЗВО за длъжността "директор на Технически колеж - Л. ". Съобразно дадения по-горе отговор на въпроса за вида на тези трудови договори, трудовият договор на касатора е за определен мандат, така както е посочено в него. Неправилно въззивният съд е приел, че съгласно определението, дадено в § 4д, т. 1 ЗВО на понятието "основен трудов договор", трудовият договор на директора на колеж следва да се приеме за такъв по чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ. Както бе посочено по-горе поради изричната уредба на длъжността като мандатна, се налага изправително тълкуване на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗВО в смисъл, че длъжността не може да се заема по допълнително трудово правоотношение за вътрешно или външно съвместителство. По отношение на органите на управление на висшето училище и неговите звена, какъвто е директорът на колеж, се прилага разпоредбата на чл. 31, ал. 3 вр. чл. 35 ЗВО - предсрочното прекратяване на мандата става по решение на органа, който е избрал съответния ръководител. В случая такова решение не е взето, поради което уволнението е незаконно. По изложените съображения ВКС намира, че въззивното решение следва да се отмени и спорът да се реши при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК. Следва да се уважат исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в пълния предявен размер за сумата 10 824 лв., съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Ответникът "Технически университет" - Г. следва да се осъди да заплати на ищеца А. А. А. сумата 300 лв. разноски по делото, а на ВКС сумата 602.96 лв., от които 432.96 лв. на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, 100 лв. за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ на основание чл. 3 от същата Тарифа и 70 лв. направени разноски за експертиза. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение