Определение № 73 от 14.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7407/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Й. М. Ч. е обжалвала определението на Бургаския окръжен съд № 2645 от 10.10.2013г. по ч.гр.д.№ 1821/2013г., с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна жалба вх.№ 3293/16.07.2013г. против решение № 268 от 03.06.2005г. по ч.гр.д.№ 277/2005г. на Районен съд Карнобат като процесуално недопустима –просрочена. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Ответникът [фирма] [населено място] е подал писмен отговор, в който изразява становище, че частната жалба е неоснователна и не следва да се уважава. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Бургаският окръжен съд е бил сезиран с частна жалба от Й. М. Ч. срещу решение по гр.д.№ 277/2005г. на Районен съд Карнобат и издадения въз основа на това определение изпълнителен лист срещу Я. Т. Ч.. От представеното удостоверение за наследници изх.№ 575 от 15.07.2013г., издадено от [община] се установява, че Я. Т. Ч. е починала през 2001г. и един от наследниците й е дъщеря й Й. М. Ч., следователно тя е легитимирана да обжалва определението по гр.д.№ 277/2005г. на Районен съд Карнобат. С решение № 268 по гр.д.№ 277/2005г. на основание чл.237 а.1 б.“к“ ГПК /отм./ Я. Т. Ч. е осъдена да заплати на [фирма] [населено място] сумата 116.10 лв., представляваща неизплатено задължение за доставена вода за времето от 19.09.2003г. до 20.10.2004г. Въз основа на това определение е издаден изпълнителет лист и е образувано изпълнително дело през 2012г. При тези факти правилно Бургаският окръжен съд е приел, че е приложима разпоредбата на чл.244 ГПК /отм./ на основание §2 ал.9 ПЗР ГПК. Изводите за просрочие на частната жалба са направени в нарушение на процесуалните правила. На основание чл.244 ГПК /отм./ определението, с което се уважава молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва от длъжника в седмодневен срок от връчване на призовката за доброволно изпъление. Призовката за доброволно изпълнение съгласно чл. 325 ал.1 ГПК /отм./ трябва да съдържа означение на изпълнителния лист, името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. От представените от частния съдебен изпълнител Н. Г. документи се установява, че на Й. М. Ч. е изпратено писмо, с което е поканена да се яви в тридневен срок при частния съдебен изпълнител и да внесе посочените суми. Това писмо съществено се отклонява по съдържание от установеното в чл.325 ал.1 ГПК /отм./ и не може да се приравни на призовка за доброволно изпълнение. П. към датата на получаване на призовката за доброволно изпълнение, разпоредбата на чл.244 ГПК /отм./ обвързва началото на срока за обжалване с началото на срока за доброволно изпълнение и затова предходно узнаване за издаването на изпълнителния лист не може да измести срока на обжалването. В случая уведомлението, изпратено от частния съдебен изпълнител не представлява призовка за доброволно изпълнение по смисъла на чл. 325 ал.1 ГПК /отм./, освен това връчването му не е надлежно оформено според изискванията на чл. 46 ал.1 ГПК /отм./. Липсата на подпис на получателя М. Д., както и поемане на задължение от негова страна да я предаде на адресата, прави връчването невалидно. По тези съображения изводът на Бургаския окръжен съд, че началото на срока за обжалване е започнал да тече от 01.08.2012г. е незаконосъоразен и обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за разглеждане на частната жалба по същество. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение