Определение № 613 от 09.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2289/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. А. Д. срещу протоколно определение от 29.05.2018 г. по т.д.№5795/2017 г. на САС, в частта му, с която е осъдена да заплати на „Фактор И.Н.” АД разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. В жалбата се излагат съображения за неправилност на определението в посочената част, като се иска отмяната му, евентуално намаляване на присъденото възнаграждение в минимален размер. Ответникът по частната жалба – „Фактор И.Н.” АД заявява становище, че частната жалба има характер на искане по чл.248 от ГПК, което се явява неоснователно. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира, че подадената частна жалба не подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. В действащия Граждански процесуален кодекс не е възпроизведена разпоредбата на чл.70 от ГПК /отм./, предвиждаща самостоятелно обжалване с частна жалба на решението/определението в частта за разноските, ако не се обжалват в останалите им части. Съгласно разпоредбата на чл.248 от ГПК за страната съществува възможност да иска изменение на определението в частта за разноските и едва след като е упражнила това си право, определението на въззивния съд, постановено по реда на чл.248 от ГПК, ще подлежи на обжалване пред ВКС. В този смисъл производството по делото следва да бъде прекратено, а подадената частна жалба, представляваща искане по чл.248 от ГПК, следва да бъде изпратена на САС за произнасяне. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,