Решение № 325 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8743/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“, чрез пълномощника си ст. юрк. Велева, против решение № 1514 от 15.07.2025 г., постановено по адм. дело № 346/2025 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отменена негова заповед № 123/25.04.2025 г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Д. Р. Ч., чрез адв. Георгиева като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Р. Ч. срещу заповед № 123/25.04.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 27, чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е прекратено служебното й правоотношение като началник на отдел „Регионален технически инспекторат“ в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ гр. Кърджали. За да отмени оспорената заповед, първоинстанционният съд приема, че същата е издадена от компетентен орган, но при неспазване на предписаната от закона форма и в противоречие с материалния закон. Излага съображения, че административния акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в него не са посочени конкретни фактически основания за постановяването му. Обосновава извод, че не са налице материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 АПК, тъй като не е изпълнена хипотезата на несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл. Решението е валидно, допустимо и правилно. От съда е извършен подробен анализ на събраните по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 108, ал. 1 във вр. с чл. 107, ал. 1, т. 4 ЗДСл, а именно – органа по назначението. Д. Р. Ч. е назначена за държавен служител на длъжността главен експерт в отдел „Регионален технически инспекторат“ при Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие“ със заповед № 856/31.07.2012 г. на главния секретар на ДФ „Земеделие“. Преназначена е на длъжност началник отдел в същия отдел със заповед № 549/25.07.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, който е издател и на оспорената заповед за прекратяване на служебното й правоотношение. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма. В заповедта е посочено, че се постановява във връзка с неизпълнение на задължението на служителя да уведоми органа по назначаването за несъвместимост с изпълняваната служба в срока по чл. 27 ЗДСл. В акта обаче не се съдържат каквито и да било фактически основания, обосноваващи коя от хипотезите на чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 107, ал. 1, т. 4 ЗДСл е налице. Нарушението на формата на акта е съществено, тъй като препятства правото на защита на държавния служител и възможността на съда да провери неговата материална законосъобразност, което се извършва с оглед посочените в заповедта фактически и правни основания за издаването й. Едва в съдебното производство пред първата инстанция като доказателство, обосноваващо издаването на оспорената заповед, административният орган представя справката, доказваща участието на служителката в управителния орган на сдружение с нестопанска цел. Недопустимо е едва в съдебното производство да се излагат съображения и представят доказателства, обосноваващи фактическите основания за издаване на административния акт. Посоченото нарушение е съществено и достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. Правилно съдът приема, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 107, ал. 1, т. 4 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение - поради неспазване на задължението на служителя за уведомяване по чл. 27 ЗДСл. Възраженията на касационния жалбоподател в противен смисъл са неоснователни. Задължението по чл. 27 ЗДСл възниква при наличието на някоя от хипотезите на несъвместимост за назначаване или изпълняване на държавна служба по чл. 7, ал. 2 ЗДСл. Фактът, че Д. Р. Ч. е управляващ член на Сдружение „Родителско настоятелство при ОДЗ Вяра, надежда и любов – гр. Кърджали“, учредено съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), не обосновава несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл. Посочената норма не може да се тълкува разширително. В нея изрично е предвидено, че за държавен служител не може да бъде назначавано лице, което е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация. Сдруженията с нестопанска цел са изключени от приложното й поле. Дори в случаите, в които на такива сдружения е разрешено извършването на стопанска дейност съгласно чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ, това не ги приравнява или превръща в търговски дружества. За разлика от последните, юридическите лица с нестопанска цел не целят стопански резултати. Стопанската дейност може да бъде средство само за постигане на идеалната им цел, за която са създадени. С оглед липсата на някое от посочените в чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл качества, за Ч. не възниква и задължение за уведомяване по чл. 27 ЗДСл. Като достига до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното обжалваният съдебен акт е правилен. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати такива на Д. Р. Ч. в размер на 255,65 евро, като равностойност на претендираните 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 46/2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,