Определение № 670 от 12.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 640/2012 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на СД Г. 90-К.-с.Б., общ.К., против определение № 500/23.07.2012 г. по ч.гр.д. № 456/2012 г. на Добрички ОС, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на частната жалба против разпореждане по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение № 74/27.02.2012 г. по ч.гр.д. № 98/2012 г. на Каварненски РС. Ответниците по частната жалба С.М. и Д.С. от В. са подали отговор, че обжалваното определение е правилно, като претендират за разноски. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Доводът на частният жалбоподател е, че той не е обжалвал разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, а е искал обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и изп.лист, тъй като липсвало разпореждане за незабавно изпълнение, което да подлежи на обжалване по чл.419,ал.1 ГПК. Всъщност това искане за обезсилване е недопустимо. Действително, прецизно е да се приеме, че при уважаване на заявлението по чл.418 ГПК, се издават три акта: заповед за изпълнение, разпореждане за допускане на незабавно изпълнение, разпореждане за издаване на изп.лист. Но всъщност това е процесуално разточителство за наслагване на тези три акта. Затова, в конкретния случай, следва да се приеме, че след като РС е преценил, че са налице предпоставките на чл.417 и чл.418 ГПК, то в обжалваната заповед имплицитно са включени и трите акта. С това заповедното производство е приключило. Изложеното обуславя извода, че частната жалба до ОС следва да се квалифицира и разгледа, като такава по чл.419,ал.1 ГПК. Има възражение по ал.2. Налице е и искане за спиране по чл.420 ГПК, което е уважено с определение 198/20.04.2012 г. По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на Добрички ОС за произнасяне по чл.419,ал.1 ГПК. Водим от горното, ВКС-І т.о.