Определение № 517 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 111/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. И. Немска от [населено място], срещу определение от 23.11.2011г. по ч.гр.д.№535/2011г. на Ловешки окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба на В. И. Немска срещу разпореждане от 24.10.2011г. по гр.д.№1160/2011г. на Троянски районен съд за оставяне на исковата молба без движение с указания за довнасяне на дължимия размер държавна такса. Не е постъпил писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на В. И. Немска срещу разпореждане на първоинстанционния съд за оставяне на исковата молба без движение с указания за довнасяне на дължимия размер на държавната такса. Определението е правилно. Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби: когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона. Определението по чл.129, ал.1 ГПК, с което на ищеца да отстрани в едномесечен срок допуснатите нередовности на исковата молба по чл.127, ал.1 и по чл.128 ГПК, не е от тази категория определения. В случая първоинстанционният съд при проверка на исковата молба е констатирал, че не е внесен пълния дължим размер на държавната такса – нередовност на исковата молба по чл.128, т.2 ГПК. Неоснователни са доводите в частната касационна жалба, че се касае до обжалваемо определение по чл.70, ал.2 ГПК по отношение на инцидентния установителен иск. Съгласно посочената разпоредба на самостоятелно обжалване подлежи определението на съда, с което се увеличава цената на иска. Съдът следи служебно дали посочената от ищеца цена на иска съответства с действителната. Това съдът прави в рамките на проверката на редовността на исковата молба, за да приеме исковата молба - чл. 129,ал.1 ГПК. Ако съдът приеме, че посочената от ищеца цена не отговаря на действителната, той я определя по своя преценка. В случая в самото определение на първоинстанционния съд е констатирано, че ищецът не е посочил цена по този иск, поради което не може да се приемат за основателни доводите на жалбоподателя, че с постановеното определение е увеличената цената на иска. Цената на иска се определя от съда, но преди това трябва да се посочи от ищеца, като изискване за редовност на исковата молба – чл.127, ал.1, т.3 ГПК. Коя е приложимата в случая разпоредба на чл.70 ГПК за държавните такси при съединяване на искове, също не може да бъде преценявано в производство по обжалване на определението за оставяне без движение на производството с указания за внасяне на дължимата държавна такса, тъй като това определение не подлежи на самостоятелно обжалване. Предвид изложеното подадената частна жалба правилно е оставена без разглеждане като процесуално недопустима с обжалваното определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение