Определение № 60441 от 09.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3835/2021 г.

Производството е образувано по частна жалба на Г. П. Н. ,чрез адв.М. Б., срещу определение № 178 от 06.08.2021г по ч.гр.д.№ 431/2021г на Пловдивски апелативен съд, с която е оставена без разглеждане нейна частна жалба вх.№26395 от 02.06.2021г ,като постъпила срещу неподлежащо на обжалване определение от 20.04.2021г, постановено по в. гр.д № 1113/2021г на Окръжен съд – Стара Загора.С последното по реда на чл. 248, ал.1 ГПК е било допълнено постановено по същото дело определение от 15.03.2021г, като са присъдени разноски за адвокатска защита на насрещната страна в производството. Пловдивски апелативен съд е констатирал ,че предмет на това производство е била частна жалба на насоящата жалбоподателка, длъжник по образувано изпълнително дело ,срещу разпореждане на на ЧСИ К. А. с рег. № 766 относно връщане на нейна жалба срещу действията му, на основание чл. 262, ал.2 т.2.ГПК.С определението от 15.03.2021г ОС – Стара Загора е оставил без уважение жалбата,тъй като на свой ред е приел ,че върната частна жалба срещу посочените в нея действия на ЧСИ е била недопустима. Тъй като определенията по чл. 248, ал.1 ГПК подлежат на инстанционен контрол ,при условие че обжалване е предвидено и за изменения в частта за разноските акт, а в случая той е определение на окръжен съд по чл.262, ал.3 ГПК, във вр. с реда по чл.278 ГПК и след като компетентността на окръжния съд е уредена така ,че решенията в производства по жалби срещу действия на съдебен изпълнител са окончателни съгласно чл. 437, ал.4 ГПК ,то и определенията по основателността на частни жалби в същото производство не подлежат триинстанционно обжалване Правиилото на чл.274, ал.4 ГПК е приложимо, както и правилото на чл.248, ал.3, изр трето ГПК по обжалваемостта на посоченото определение по разноските. В частната жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно ,тъй като никъде в закона не е написано какви точно действия на ЧСИ могат да се обжалват. Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о, намира частната касационната жалба за процесуално допустима по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК. По същество частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е съдебен акт, произнесен по допустимостта на постъпила частна жалба,който въпрос - за допустимостта от обжалване, е предмет на служебна проверка и преценка, основана на закона .Съответни на закона са изложените от състава на Пловдивски апелативен съд съображения по допустимостта на частната жалба.Предмет на проверка в настоящето производство е въпросът допустима ли е била тя и правилно ли е оставена без разглеждане. Процесуалният закон не предвижда обжалване на всички определения и разпореждания .Производство по обжалване с частна жалба по същество може да се развие само тогава ,когато законът го предвижда като самостоятелен способ за инстанционна проверка. Обжалваното определение е законосъобразно, тъй като законовите норми, регламентиращи допустимостта на обжалване по реда на гл.ХХІ (чл. 274 и сл.) ГПК,съответно правилото на чл.248, ал.3 ГПК по обжалваемостта на определение, с което се изменя в частта за разноските определение,което не подлежи на обжалване,са приложени съответно.Производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е уредено в чл. 437 ГПК като контролно-отменително.Съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК решението на окръжния съд не подлежи на обжалване.Уредбата на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител в сега деистващия ГПК е идентична с тази по чл. 334 ГПК (отм. ), поради което ТР № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС запазва своята актуалност. Може да се обжалва пред по-горния във функционално отношение съд само определението на окръжния съд, с което жалба срещу действие на съдебния изпълнител се оставя без разглеждане,но не и определението на окръжния съд, с което се потвърждава нейното връщане, както в случая. . Разноски за адвокатска защита за ответника по повод настоящата частна жалба ,по която е депозирал становище (отговор ) не се следват и не се присъждат ,тъй като те са възмездени в основното производство и присъдени в производство по чл. 248, ал.1 ГПК ,което именно е и поводът на подаването на недопустимата частна жалба от настоящата жалбоподателка, оставена без разглеждане от апелативния съд. По изложените съображения Върховен касационен съд,състав на ІІІг.о