Определение № 243 от 01.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4438/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 126617 от 07.10.2016 г., допълнена с частни касационни жалби вх. № 9961 от 13.10.2016 г., вх. № 10797 от 03.11.2016 г. и вх. № 10888 от 07.11.2016 г. на Д. Н. Д. против определение № 11272 от 18.06.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2896/2016 г. на Софийски градски съд, ГО. С обжалваното определение е потвърдено определение от 17.02.2016 г. по гр.д. № 6572/2016 г. на Софийски районен съд, ГО, 65 състав, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на Д. Н. Д. за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по гр.д. № 6572 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд на основание чл.21, т 3 ЗПП. Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че не е налице третата предпоставка на чл.23, ал.2 ЗПП, а именно - интересите на правосъдието да налагат предоставяне на правна помощ. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, констатира следното: Съгласно чл.95, ал.5 ГПК, определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба, а съгласно чл.95, ал.6 ГПК, определението на съда по частната жалба е окончателно. В настоящия случай по молбата за правна помощ са се произнесли две инстанции, като определението на втората инстанция е окончателно. За тази категория съдебни актове не е предвидено касационно обжалване нито със специалните норми на ЗПП, нито с общите процесуални норми на ГПК. Частното касационно обжалване е регламентирано с нормата на чл.274, ал.3 ГПК, с която изчерпателно са посочени определенията, подлежащи на касационен контрол. Определението на въззивния съд, с което се потвърждава отказа на районния съд за предоставяне на правна помощ, не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. То нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито с него се дава разрешение по същество на правния спор. Изводът за двуинстанционността на производството по чл.25, ал.1 във вр. с чл.21, т.3 ЗПП следва и от системното тълкуване на тази норма във връзка с чл.25, ал.2 във вр. с чл.21, т.1 и 2 ЗПП. С втората алинея на чл.25 ЗПП е регламентирана обжалваемостта на отказа за предоставяне на правна помощ при останалите две хипотези - тези на чл. 21, т. 1 и 2 ЗПП. При тях съобразно изричната препратка на чл.25, ал.2 З. отказът се обжалва по реда на АПК, а съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни /чл.131 АПК/. Напълно нелогично би било само отказът за предоставяне на правна помощ по чл.21, т.3 ЗПП да подлежи на триинстанционно разглеждане. Поради изложените съображения подадената частна касационна жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение