Определение № 821 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1296/2023 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от А. Е. Е. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ц. против въззивно определение № 59 от 31.01.2023г. по в.ч.гр.д. № 10/2023г. на Окръжен съд Габрово, с което е потвърдено определение № 1604 от 1.12.2022г. по гр.д. № 2013/2022г. на РС Габрово като е прекратено производството по съединените с предявения от А. Е. Е. против Н. В. Е. иск за развод претенции за предоставяне на бащата на правото да упражнява родителски права по отношение на родените от съвместното им съжителство деца А., [дата на раждане] и Н., [дата на раждане], за определяне на мерки за лични отношения и за издръжка. Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, следното: А. Е. Е. и Н. В. Е. са живели на съвместни начала, считано от 2013г.и имат две деца Н., родена през 2016г. и А., роден през 2018г. Двамата са сключили брак на 24.04.2021г. На 30.11.2022г. А. Е. Е. е предявил против Н. В. Е. настоящият иск за: прекратяване на брака поради настъпило дълбото и непоправимо разстройство по вина на ответницата, за предоставяне на родителските права по отношение на родените деца А. и Н., за определяне на мерки за лични отношения с майката и за осъждането й да заплаща издръжка. Към исковата си молба е приложил одобрена съдебна спогодба между страните /Протокол от 23.12.2019г. по гр.д.№ 1618/2019г./, от която е видно, че страните вече са уредили /доброволно/ въпросите относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката. Пред вид наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който посочените въпроси вече са уредени, фактът, че не се твърди промяна в обстоятелствата, както и пред вид констатацията за наличие между същите страни на трето дело /гр.д.№ 1537/2022г.на РС Габрово/, образувано по искова молба, подадена от Н. В. Е. /за предоставяне на родителските права по отношение на децата, за определяне на лични отношшения и издръжка/, в което А. Е. Е. е предявил насрещен иск, който е с идентично съдържание с настоящия, районният съд е прекратил като недопустимо производството по отношение на исковете за предоставяне на родителските права по отношение на родените деца Адрианои Н., за определяне на мерки за лични отношения и издръжката. Така постановеният акт е потвърден със сега обжалваното определение № 59 от 31.01.2023г. по в.ч.гр.д. № 10/2023г.на Окръжен съд Габрово. Решаващите му мотиви са, че по-рано заведеното дело по гр.д.№ 1537/2022г. на РС Габрово, с правно основание чл.127, ал.2, вр.чл.59 СК, което е между същите страни, със същия предмет и със същото искане, заявено от А. Е. Е. чрез подадената от него насрещна молба е абсолютна процесуална пречка, изключваща допустимостта на настоящия иск. Производството ще продължи по искането по чл.49 СК, като пред вид факта, че въпросите, свързани с децата са разрешени предварително със споразумение, редът за неговото изменение е по чл.59, ал.9 СК. Жалбоподателят се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3ГПК, като поставя следните въпроси: 1. Какво е правното значение на сключеният между страните брак по отношение на постигнатата спогодба или постановено решение между същите страни по иск по чл.127 СК?, 2. Запазва ли своето действие и до каква степен по-рано постигнатата спогодба или постановено решение между същите страни по иск по чл.127 СК при последващ,сключен межсу същите страни брак? Допустимо ли е постановяването в този случай на привременни мерки?, 3. Процесуално допустимо ли е отделянето на исковете за упражняване на родителски права, местоживеене на децата, личните отношения и издръжката, от тези за прекратяване на брака, доколкото разрешаването им е обусловено от установената вина на родителя за настъпването на дълбоко и непоправимо разстройство на брака? Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от частният жалбоподател въпроси, доколкото никой от тях не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и не е от значение за изхода на спора, поради което и не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно указанията, дадени с т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, приложимо съгласно препращането на чл.274, ал.3 ГПК. В случая решаващият мотив на въззивният съд произтича от установената в чл.126 ГПК забрана в един и същ съд да има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане. В тази хипотеза по-късно заведеното дело следва да се прекрати служебно от съда, което и е направено. След като е безспорно, че исковете, по които е прекратено производството по настоящето дело са с идентичен предмет с тези, които са предмет на по-ранно образуваното гр.д.№ 1537/2022г. на РС Габрово, то ирелевантни са поставените от частния жалбоподетел въпроси за правното значение на сключеният между страните брак по отношение на постигнатата спогодба или постановено решение между същите страни по иск по чл.127 СК, за тяхното действие. Законодателят изисква при прекратяване на брака съдът служебно да следи дали са защитени интересите на ненавършилите пълнолетие деца, за да гарантира, че ще бъдат уредени по най-добрия начин за тях въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, личните отношения с родителя и тяхната издръжка. Постигането на тази цел обаче не може да обоснове допустимостта на две паралелни дела с идентичен предмет, по които е възможно да се постановят различни по съдържание съдебни актове. /Вярно е обратното, че за да бъдат защитени интересите на децата, по-късно образуваното дело с идентичен предмет следва да бъде прекратено./ Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение