Определение № 438 от 16.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8735/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. С. Д. с адрес в София, [улица], против Определение № 5529 от 17.05.2024 г., постановено по адм. д. № 3061 по описа на Административния съд София-град за 2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Д., в качеството му на изпълнителен директор на Национален фонд „Култура“ (НФК), с която се обжалва Решение на Управителния съвет на НФК по Протокол № 1 от 11.03.2024 г. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател оспорва първоинстанционното определение като неправилно. Иска отмяната му и връщане на делото на Административния съд София-град за разглеждане на подадената от него първоинстанционна жалба по същество. Ответникът – Управителният съвет на НФК с адрес - гр. София, [улица], [номер], не представя становище по частната жалба в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени доказателствата по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Производството по адм. д. № 3061/2024 г. на Административния съд София-град е образувано по жалба на С. С. Д., вх. № 9957/12.03.2024 г. и уточнение към нея от 29.03.2024 г. (молба – от л. 59 до л. 60 от първоинстанционното дело), с която лицето е оспорило, като нищожно, евентуално като незаконосъобразно Решение на Управителния съвет на НФК по Протокол № 1 от 11.03.2024 г. в неговата цялост. Административният съд е приел следното: Със Заповед № РД12-167 от 07.03.2024 г. на министъра на културата на Република България (л. 97, пак там) е прекратено трудовото правоотношение на С. С. Д. като изпълнителен директор на НФК, считано от 11.03.2024 г. Заповедта е връчена на лицето на 23.04.2024 г. Със Заповед № РД12-319/22.04.2024 г. на министъра на културата (л. 108-109, пак там) е отменена Заповед № РД12-167 от 07.03.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на Д., като изпълнителен директор на НФК. На 11.03.2024 г. в сградата на Министерството на културата е проведено заседание на Управителния съвет на НФК. С решение по точка втора от същото е прието (с осем гласа „За“ и един „Въздържал се“) предложението на министъра на културата Д. Д. да бъде назначена за временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор на НФК. При така приетото от фактическа страна, административният съд е приел, от правна страна, липсата на годен за обжалване предмет, както и липса на правен интерес на жалбоподателя да оспори решението на Управителния съвет на НФК от 11.03.2024 г. Преценил е, че оспореният акт на Управителния съвет на НФК няма характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, съответно не подлежи на съдебно оспорване по реда на АПК. Посочил е, че прекратяването на договор за възлагане на управление е израз на гражданскоправни, но не и на административни отношения. Обосновал се е, че законодателят е предоставил в изключителната компетентност на съответния орган да избира и освобождава едно лице, като член на управителния му орган и като изпълнителен директор, което може да бъде направено във всеки един момент и не зависи от поведението и волята на това лице. Посочил е, че Управителният съвет на НФК е действал в качеството си на упражняващ правата на принципал на конкретния публичен фонд. Поради това е формирал извод за липса на правен интерес от оспорване на процесното решение. На следващо място съдът е обсъдил разпоредбите на Закона за публичните предприятия и по-конкретно чл. 21, ал. 1 и § 1, т. 13 от Допълнителната разпоредба (ДР) на с.з. Счел е, че нормативната уредба на процедурата за избор и прекратяване на договора на членове на органите за управление и контрол на публичните предприятия не променя характера на правоотношението между принципала и членовете на неговите органи. Приел е, че тази процедура не създава властнически правоотношения между органа и лицето, което е избрано за изпълнителен директор, доколкото е регламентирана с цел да се гарантира вземането на най- целесъобразното/правилно решение при упражняване на правата на принципала от страна на органа по управление. Съдът е изложил съображения и за липсата на пряк интерес на Д. да обжалва решението на Управителния съвет на НФК от 11.03.2024 г. Приел е, че жалбата на лицето съдържа само твърдения за правен интерес от оспорване, но не и приложени доказателства в тяхна подкрепа. С тези мотиви и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК съдът е постановил недопустимост на първоинстанционната жалба. Оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Оспореното решение на УС на НФК съдържа четири приети решения. Жалбоподателят Д. е заявил, че оспорва изцяло решението. Съдът обаче е изложил мотиви за недопустимостта на жалбата само срещу последното решение - с което е прието предложението на министъра - г-жа Д. да бъде временно изпълняващ длъжността Изпълнителен директор на НФК. По допустимостта на жалбата на Д. срещу предходните три решения от решението на УС на НФК от 11.03.24г. административният съд не е изложил мотиви. Това е съществено нарушение, което води до неправилност на определението. Върховният административен съд не може да изложи мотиви за първи път по този въпрос. Определението е неправилно и в частта, в която съдът е преценил като недопустима жалбата срещу частта от оспореното решение, с която е прието предложението на министъра - г-жа Д. да бъде временно изпълняващ длъжността Изпълнителен директор на НФК. Интересът от оспорването на тази част от решението е очевиден за жалбоподателя от твърденията му. Той твърди, че е изпълнителен директор на НФК към датата на приемане на оспореното решение. Дали твърденията са верни е въпрос по същество, чието разрешаване изисква анализ и преценка на всички факти и обстоятелства по делото, установени със събраните доказателства. С избирането на временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор на НФК се засяга служебния статус на Д. и се поставят под съмнение правомощията му на изпълнителен директор на фонда. Именно това засягане обосновава интереса му от оспорване на решението на УС на НФК от 11.03.24г в частта, в която е прието предложението на министъра - г-жа Д. да бъде временно изпълняващ длъжността Изпълнителен директор на НФК. По тези съображения, обжалваното определение като неправилно следва да се отмени, а делото се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Водено от горното и на осн. чл.236 вр. с чл.222, ал.2, АПК, Върховният административен съд