Определение № 87 от 28.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. И. Н. чрез неговия пълномощник адв. Г. Г. срещу въззивно определение № 19 618 от 20.08.2019 г. по гр.д. № 9113 /2017 г. на Софийски градски съд. С него жалбоподателят е осъден на основание чл. 78, ал.7, изр.1 ГПК да заплати на Национално бюро за правна помощ сумата 450 лв., представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ от адв. М. Ц. на А. И. Н.. В частната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че в молбата на НБПП за присъждане на разноски не е направено искане за осъждането му същите да бъдат заплатени от него, поради което постановеното определение е недопустимо. На следващо място сочи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 78, ал.7, изр.1 ГПК, тъй като разпоредбата касае само задължението за заплащане на разноски, направени от противната страна, но не и тези за предоставена правна помощ по ЗПП. В отговор на частната жалба ответницата А. И. Н. изразява становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 21497 от 22.08.2017 г. по в.гр.д. № 9113/2017 г. на Софийски градски съд е допуснато предоставяне на правна помощ на жалбоподателката по него А. Н., която да се осъществи чрез процесуален представител, определен от САК. С определение № 22006 от 28.08.2018 г. за процесуален представител на жалбоподателката А. Н. е назначена адв. М. Х. Ц.. С решение № 1646 от 07.03.2019 г. подадената от А. Н. въззивна жалба срещу решение № ІІ-63-298 от 02.04.2014 г. по гр.д. № 41620/2011 г. на Софийски районен съд е уважена. Първоинстанционното решение, с което допуснатият до делба недвижим имот е бил изнесен на публична продан, е отменено и е постановено друго по същество на спора, с което на основание чл. 349, ал.2 ГПК имотът е възложен на жалбоподателката. С решение № СФ-3757-7036 от 11.04.2019 г. на НБПП на основание чл. 25 от ЗПП на адв. М. Ц. е определено възнаграждение за осъществената правна помощ в размер на 450 лв., което е изплатено. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 78, ал.7, изр. 1 ГПК заплатеното от НБПП възнаграждение за оказаната от адв. Ц. правна помощ да бъде възложено в тежест на жалбоподателя. Съдът е посочил, че в тази хипотеза за НБПП възниква вземане срещу изгубилата спора страна за разноските за адвокатско възнаграждение, когато тази страна не е страната, на която е предоставена правната помощ. Обжалваното определение е правилно. Отговорността за разноски в гражданския процес е уредена в чл. 78 ГПК. Правилото е, че разноските се възлагат в тежест на страната, срещу която е постановено съдебното решение. Така при уважаване на иска заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, а при отхвърляне на иска или при прекратяване на делото ищецът заплаща на ответника направените от него разноски. С разпоредбата на чл. 78, ал.7 ГПК е уредена отговорността за разноски в случаите на предоставена правна помощ. Съгласно чл. 94 ГПК и чл. 2 ЗПП правната помощ се състои в предоставяне на безплатна адвокатска защита. Когато на страна по делото е предоставена безплатна правна помощ, тя не прави разходи за адвокатско възнаграждение - то се заплаща от Националното бюро за правна помощ по реда Наредбата за заплащането на правната помощ. Поради това при уважаване на претенцията на лицето, на което е предоставена правна помощ, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда на Бюрото, а не на страната по делото. Това повелява разпоредбата на чл. 78, ал.7, изр. 1 ГПК. Такъв е и настоящият случай. В тази хипотеза разноските за адвокатско възнаграждение се възлагат върху насрещната страна, за която постановеното решение е неблагоприятно. Неоснователно е позоваването на разпоредбата на чл. 78, ал.7, изр. 2 ГПК. В е уредена различна хипотеза – когато е постановено осъдително решение срещу лицето, получило правна помощ, която в случая безсъмнено не е налице. По тези съображения обжалваното определение като постановено при точно приложение на процесуалния закон следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът