Определение № 8208 от 28.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6428/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 294 и чл.297 АПК. Образувано е по касационна жалба, която е с характер на частна жалба, подадена от З. С. К., Я. З. И., А. З. К., М. Б. И. и А. Я. И., чрез адв. Б. Игнатов като процесуален представител, против решение № 13465 от 16.04.2025 г. по адм. дело № 3752/2025 г. на Административен съд – София град. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърденията са за наличие на правен интерес за оспорване на действията по принудително изпълнение на влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж, тъй като оспорващите са носители на право на собственост върху имота и сградата, в която е разположен същия, а премахването му би било в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 АПК и на чл.8 от ЕКЗПЧОС. Искането за спиране на принудителното изпълнение е обосновано с опасността да бъдат причинени непоправими вреди във връзка с насрочената дата за провеждането му. Претендира се отмяна на оспореното решение и произнасяне по съществото на предявената жалба. Ответникът – началникът на ДНСК не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, след преценка на данните по делото, установи следното: Оспореното решение е постановено по жалба на настоящите жалбоподатели срещу действия на органа по изпълнение по писмо № СО-4007-00-861/19.02.2025 г. на началника на ДНСК за възлагане на принудителното изпълнение на заповед № ДК-02-СО-29/21.04.2010г., издадена от началник Сектор София – РДНСК Югозападен район, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „надстройка на тавански етаж над съществуваща 2-етажна жилищна сграда“, находящ се в УПИ ІІ-321, кв.264, м. „[наименование]“ по плана на гр. София, като премахването на строежа е насрочено в периода 16.06.2025 г. -14.07.2025 г. /предмета на оспорване е уточнен с молби от 11.04.2025г. и от 16.04.2025г. на жалбоподателите/. Предявено е искане за отмяна на обжалваните изпълнителни действия, както и за спиране на принудителното изпълнение на осн. чл.297, ал.4 АПК. С обжалваното решение, поправено с решение № 15892/11.05.2025г., АССГ е оставил без разглеждане жалбата на М. Б. И., Я. З. И., А. З. К. и А. Я. И. срещу писмо № СО-4007-00-861/19.02.2025 г. на началника на ДНСК, както и предявеното от тях искане по чл.297, ал.4 АПК; отхвърлил е жалбата на З. С. К. срещу писмо № СО-4007-00-861/19.02.2025 г. на началника на ДНСК и е оставил без разглеждане искането му по чл.297, ал.4 АПК. Срещу решението е подадена касационна жалба от оспорващите, която с влязло в сила определение № 15895/11.05.2025 г. на АССГ, е оставена без разглеждане в частта от съдебния акт, с която е отхвърлена жалбата на З. С. К. срещу писмо № СО-4007-00-861/19.02.2025 г. на началника на ДНСК, поради необжалваемост на решението в тази част съгласно чл.298, ал.4 АПК. От горното следва, че по настоящото дело предмет на касационно оспорване е решение № 13465 от 16.04.2025 г. по адм. дело № 3752/2025 г. на Административен съд – София град в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на М. Б. И., Я. З. И., А. З. К. и А. Я. И. срещу писмо № СО-4007-00-861/19.02.2025 г. на началника на ДНСК, както и искането на З. С. К., М. Б. И., Я. З. И., А. З. К. и А. Я. И. с правно основание чл.297, ал.4 АПК, т.е. съдебния акт в частта, с която е прекратено развитието на процеса. Предвид изложеното, Върховният административен съд, състав на второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество, същата е неоснователна. За да остави без разглеждане жалбата на М. Б. И., Я. З. И., А. З. К. и А. Я. И. срещу писмо № СО-4007-00-861/19.02.2025 г. на началника на ДНСК, обективиращо действия за възлагане на принудително изпълнение на влязлата в сила заповед № ДК-02-СО-29/21.04.2010г., съдът е приел, че същите не са от кръга на заинтересованите лица, за които на основание чл. 295 от АПК е признато право на жалба срещу действията по принудително изпълнение, а именно - страните в производството по изпълнение и другите заинтересовани лица, чиито права, свободи или законни интереси за засегнати от принудителното изпълнение. За да остави без разглеждане предявеното от всички жалбоподатели искане за спиране на принудителното изпълнение, съдът се е обосновал с резултата от оспорването на изпълнителните действия като е приел, че поради недопустимостта, съотв. неоснователността на предявената срещу последните жалба, то и искането по чл.297, ал.4 АПК, което цели обезпечаване на същата, е недопустимо. Така постановеното решение, което в оспорената си част е с характер на определение, е правилно. Безспорно по делото е обстоятелството, че М. Б. И., Я. З. И., А. З. К. и А. Я. И. не са адресати на заповед № ДК-02-СО-29/21.04.2010г. на началника на Сектор София – РДНСК Югозападен район, която е изпълнителното основание по чл. 268, т. 1 от АПК, т. е. по отношения на тях не е разпоредено премахване на незаконния строеж. Следователно оспорващите не са страни в изпълнителното производство по смисъла на чл. 274, ал. 1 от АПК и разполагат с активна процесуална легитимация за оспорване на възлагателно писмо № СО-4007-00-861/19.02.2025 г. на началника на ДНСК единствено като "трети лица" по чл. 295 АПК, но в случай, че техните права, свободи или законни интереси са засегнати от него. Такова "засягане" не е установено по делото, както правилно е приел административният съд. Приложеният нотариален акт, обективиращ договор за дарение от 14.03.2023 г. с приобретатели А. З. К. и Я. З. И., не доказва придобити от същите права на собственост по отношение на таванския етаж на жилищната сграда в процесния имот, в който е извършено незаконното надстрояване, а за жалбоподателките А. Я. И. и М. Б. И. няма яснота във връзка с какви обстоятелства, от какъв акт и на какво основание произтичат претенциите им за засегнат интерес от оспореното изпълнително действие. От изложеното следва неоснователност на наведените в жалбата твърдения за това, че притежават право на собственост по отношение на засегнатия от принудителното изпълнение строеж. Собствеността на две от жалбоподателките върху идеални част от УПИ и двуетажната жилищна сграда в него /без таванския етаж/, удостоверена с посочения договор за дарение, не ги легитимира като лица, които разполагат с гарантирано от закона право да оспорват заповедта за премахване на незаконния строеж, а следователно и действията, респ. актовете по чл. 294 АПК, тъй като разпоредените последици не рефлектират пряко и негативно в правната им сфера. В случай на засягане на други права от фактическа страна, защитата им се осъществява по общия исков ред. Предвид изложеното, обжалваното решение, с характер на определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на М. Б. И., Я. З. И., А. З. К. и А. Я. И. срещу действията на органа по изпълнението със възлагателно писмо № СО-4007-00-861/19.02.2025 г. на началника на ДНСК, е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид горния резултат по оспорването на действията на органа по изпълнението, искането на З. С. К., М. Б. И., Я. З. И., А. З. К. и А. Я. И. с правно основание чл.297, ал.4 АПК, е недопустимо и правилно съдът го е оставил без разглеждане. Оспореният съдебен акт и в тази част следва да се остави в сила. Неоснователни са доводите на жалбоподателите за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради разглеждане на жалбата на М. Б. И., Я. З. И., А. З. К. и А. Я. И., предявена в качеството им на трети лица по чл.295 АПК, в закрито заседание, вместо в открито заседание, каквото е изискването на чл.297, ал.2 АПК. Горното правило е приложимо при разглеждане на допустима жалба, какъвто не е настоящият случай. Воден от горното и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение