Определение № 9709 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9860/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Свиком“ АД, гр. Пазарджик, подадена чрез процесуалния представител адв. Павлов, срещу определение № 3398 от 17.07.2026 г., постановено по адм. дело № 566/2026 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата му против заповед № 2346 от 30.11.2023 г. на кмета на Община Пазарджик и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на оспореното определение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се неговата отмяна и присъждане на съдебни разноски. Ответникът – кмета на Община Пазарджик, чрез процесуалния представител юрк. Виячева, в приложено по делото писмено възражение, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Ответникът – „Риал Стейтс“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Минев, в писмен отговор по частната жалба, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът – „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез процесуалния си представител юрк. Райнова, в приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на частния жалбоподател. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, макар и не по изложените в нея доводи. За да постанови оспореното определение Административен съд – Пазарджик е приел, че жалбоподателят няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, поради и което не разполага с активна процесуална легитимация да обжалва процесната заповед. Така постановеното определение е неправилно. Допустимостта на съдебното производство по оспорване законосъобразността на индивидуален административен акт е обвързана с наличието на правен интерес за лицата, съгласно общото правило на чл. 147, ал. 1 от АПК. В конкретния случай, правният интерес на жалбоподателя от оспорване на заповед № 2346 от 30.11.2023 г. на кмета на Община Пазарджик, която е издадена на основание чл. 193, ал. 4 от ЗУТ и учредява в полза на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД безвъзмездно право на прокарване на трасе на обект „Кабелиране на въздушна линия 20kV, „Солсбор“ в участъка от стълб № 16 до ТП „Свиком“ в землището на с. Сбор“, не е преценен от съда в съответствие с приложимата норма, а именно общото правило на чл. 147 от АПК. От мотивите на оспореното определение, е видно, че първоинстанционният съд е извършил преценка на активната процесуална легитимация на жалбоподателя в съответствие с разпоредбата на чл. 131 от ЗУТ, а не с приложимата, с оглед характера на оспорения акт, норма на чл. 147 от АПК. При така установеното по делото, като е приел, че жалбоподателят няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, първоинстанционният съд неправилно е определил приложимата правна норма, което от своя страна е довело до необоснован и неправилен извод за недопустимост на жалбата на „Свиком“ АД на основание чл. 159, т. 4 от АПК, във вр. чл. 131 от ЗУТ. Предвид гореизложеното обжалваното определение е неправилно и като такова следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, при което съдът следва да съобрази предмета на жалбата, с която е сезиран, и при правилно съобразяване на приложимата в случая норма да обоснове извода си за допустимост на жалбата. Предвид изложеното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,