Решение № 8837 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 55/2015 г.

Решение № 8837 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 55/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - на ППК "Александър Стамболийски" със седалище и адрес на управление в с. Ясен, Видинска област и на директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Видин, срещу решение № 93 от 21.11.2014 г. по адм. д. № 162/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Видин, III състав. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба ППК "Александър Стамболийски" и основателност на касационната жалба на директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Видин. Последните са постъпили в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадени са от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно и процесуално са допустими. Разгледани по същество е първата е основателна, а втората - неоснователна. I. По касационната жалба на ППК "Александър Стамболийски" със седалище и адрес на управление в с. Ясен, Видинска област. С цитираната се оспорва решение № 93 от 21.11.2014 г. по адм. д. № 162/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Видин, III състав в частта му, с която е оставено в сила решение № 117-10 от 15.07.2014 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Видин, в частта му, с която е потвърдена т. 2 от задължителни предписания № 506 от 1.07.2014 г. на инспектор по осигуряването при Териториално поделение на НОИ - гр. Видин. Тук следва да бъде отбелязано, че диспозитивът на съдебния акт е непрецизен с оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 2 АПК. При изводи за законосъобразност на административния акт, предмет на проверка по чл. 168 АПК, съдът отхвърля оспорването (жалбата), а не потвърждава този акт. Съдебното решение, в посочената му част, е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е бил представен трудов договор № 1 от 3.11.2010 г., сключен между ППК "Александър Стамболийски" - в качеството му на работодател и Пламен Найденов Генов - работник. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - до завършване на определена работа. В цитирания договор изрично е отразено, че той е при условията на пълно работно време от 8 часа. Посочена е длъжността с шифър по класификатора на длъжностите, основно месечно трудово възнаграждение. Договорът не е бил сключен при условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ - с определен краен срок. Това означава, че нито на осигурителя, нито на лицето е било известно към кой момент консултантската дейност, която е предмет на договора, ще бъде приключена. Обстоятелството, че този юридически факт е настъпил към 1.11.2010 г., когато трудовият договор е бил прекратен, считано от същата дата, на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, не може да рефлектира върху осигурителните права на Генов. От друга страна този договор е задължителен за страните и работодателят - осигурител не е могъл да променя условията му едностранно. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 КТ установява забрана за едностранна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение, от която и да е от страните по трудовия договор. По императивен начин законът регламентира стабилност на трудовото правоотношение, гарантира сигурност на страните при осъществяването на трудовите им права и задължения, гарантира спазването на принципа на закрила на труда, формулиран в чл. 1, ал. 3 КТ. Едностранната неизменяемост на съдържанието на трудовото правоотношение означава недопустимост да се променя уговореното между страните съдържание на трудовото правоотношение по отношение на характера на работата, мястото на работа, срока на трудовия договор, трудовото възнаграждение или други условия, уговорени в трудовия договор. Логическото продължение на установената в чл. 118, ал. 1 КТ забрана е разпоредбата на чл. 119 КТ. В нея законодателят е формулирал същия принцип по позитивен начин - допустима е промяна в съдържанието на трудовото правоотношение, но само по взаимно съгласие между страните по трудовия договор, изразено в писмена форма. По правната си същност промяната в съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие по същество представлява сключване на нов договор между тях, с който те изменят определени елементи от договореното съдържание на трудовото правоотношение. Казаното се отнася и до органите на НОИ. Според чл. 74, ал. 3 КТ в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовия договор е недействителен на някое от основанията по ал. 1, той незабавно сезира съда да се произнесе по действителността на трудовия договор. В настоящия случай липсват доказателства, а няма и такива твърдения, че органите на ТП на НОИ - гр. Видин, са инициирали и провели подобно съдебно производство. При това положение те не могат да задължават работодателя - осигурител да подаде нови данни за Генов, тъй като по същество по този начин със стара дата се променят съществени елементи на трудовото правоотношение, възникнало, развило се и прекратено в предходен период. При така цитираната императивна нормативна уредба, съдържаща закрила на работещите по трудово правоотношение, осигурителят правилно е подал данни за лицето Пламен Генов с код осигурен 01 - за работници и служители осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Следователно т. 2 от задължителните предписания № 506 от 1.07.2014 г. на инспектора по осигуряването при ТП на НОИ - гр. Видин, с която е наредено на ППК "Александър Стамболийски" да подаде коригиращи данни за цитирания работник с код за вид осигурен - 11, е незаконосъобразно. Стигайки до различни фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в тази му част, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, което дава възможност на касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. По изложените в тези мотиви съображения решението на директора на ТП на НОИ - гр. Видин, в частта му, с която е потвърдена т. 2 от задължителните предписания № 506 от 1.07.2014 г. на инспектора по осигуряването при ТП на НОИ - гр. Видин следва да бъде отменено, както и това предписание. II. По касационната жалба на директора на ТП на НОИ - гр. Видин. С тази касационна жалба се оспорва решение № 93 от 21.11.2014 г. по адм. д. № 162/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Видин, III състав в частта му, с която е отменено решение № 117-10 от 15.07.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Видин, в частта му, с която е потвърдена т. 1 от задължителни предписания № 506 от 1.07.2014 г. на инспектора по осигуряването при ТП на НОИ - гр. Видин и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на указанията на съда. Решението на първоинстанционния съд, в тази му част, не страда от визираното в касационната жалба отменително основание - нарушение на материалния закон. От представената по първоначалното дело административна преписка се установява, че контролните органи на ТП на НОИ - гр. Видин, не са съставили нарочен констативен протокол, съдържащ фактически основания за издаване предписанието по т. 1. Такъв не е цитиран в предписанията, а и не е представен по първоначалното дело. Констатациите са извършени във връзка с ревизия на осигурителя ППК "Ал. Стамболийски". Дори да бъде прието, че тази форма е правилна и при осъществяване на правата на контролните органи на НОИ по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, то същественото в случая е, че по отношение на лицето Августина Асенова Николова липсват констатации, на база на които да се направи извод, че декларираният от осигурителя вид на осигуряване е неправилен. По административната преписка липсва трудовия договор на лицето, респективно такъв за промяна на клаузите му в периода на осигуряване. При извършената финансова ревизия, приключила с ревизионен акт за начет вх. № 01 от 1.07.2014 г., на стр. 3 от анализа на извършената пълна финансова ревизия на осигурителя е посочено само следното: "За ревизирания период проверих данните в първичните счетоводни документи и подаваните данни по чл. 5, ал. 4 КСО, а именно: За лицето Августина Асенова Николова с ЕГН ********** за м. 04.2009 г. осигурителят следва да подаде редовни данни в РОЛ на НАП. " Други констатации в тази насока липсват. С т. 1 от предписанията осигурителят е задължен за м. април 2009 г. да подаде редовни данни в РОЛ на НАП с 270 лв. осигурителен доход на 4 часа за лицето Августина Асенова Николова с ЕГН **********. В решение № 117-10 от 15.07.2014 г. директорът на ТП на НОИ - гр. Видин, е отразил само следното: "По отношение на спорната т. 1 от задължителни предписания № 506 от 1.07.2014 г. на инспектора по осигуряването при ТП на НОИ - гр. Видин, за подаване на информация и корекция на данни в РОЛ на НАП не тече погасителна давност. Давностните срокове се броят при изискуеми вземания на държавата и лицата." При това положение се налага извода, че задължителното предписание по този пункт е издадено при съществено нарушение на административно производствените правила, а именно разпоредбите на чл. 59, ал. 2, т. 4, чл. 35 АПК, които задължават административния орган да изложи фактически основания за издаване на административния акт и да пристъпи към постановяването му едва след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. Стигайки до извода за незаконосъобразност на това предписание, макар и по други съображения, съдът правилно го е отменил. Ето защо решението в тази му част следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата касационна инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на касатора ППК "Ал. Стамболийски" се присъжда сумата 675 лв. (виж списък на разноските на стр. 90 от настоящето дело), представляващи разноски. В отговора от 18.12.2014 г. ТП на НОИ - гр. Видин, не е направило възражение за прекомерност. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,