Решение № 8117 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9125/2014 г.

Решение № 8117 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9125/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуалния му представител гл. юрк. Ивайло Иванов срещу Решение № 3281 от 16.05.2014 г. по адм. дело № 441/2013 г. по описа на Административния съд - София град, в частта, с която по жалба на Христо Жорж Петров от гр. София е отменен ревизионен акт № 2031111789 от 30.03.2012 г., издаден от Валентина Борисова Лозанова, главен инспектор по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 2406 от 8.10.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) (сега Дирекция "ОДОП") - гр. София при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122 ДОПК са определени данъчни задължения по чл. 48 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за данъчния период 2007 г. в размер на 20 534.60 лв. и лихви в размер на 9 486.69 лв. и за данъчния период 2008 г. в размер на 530.03 лв. и лихви в размер на 165.38 лв. С оспореното решение Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на ревизираното лице разноски по делото в размер на 610 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи на съда, че в случая не са налице предпоставките по чл. 122 ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред. Първоинстанционният съд е нарушил съдопроизводствените правила като е допуснал и приел по делото повторно заключение на Съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) със същите задачи, които са били възложени с първоначалната ССЕ, която е била изготвена от друго вещо лице. Съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по повторната ССЕ, че началното салдо към 1.01.2007 г. е в размер на 127 520 лв. Иска се отмяна на съдебно решение в обжалваната част по съображения, изложени в касационната жалба и допълнението към касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Христо Жорж Петров, чрез процесуалния си представители адв. Колев, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - основателна, поради следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № 2031111789 от 30.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 2406 от 8.10.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" (сега Дирекция "ОДОП") - гр. София при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122 ДОПК са определени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчния период 2007 г. в размер на 20 534.60 лв. и лихви в размер на 9 486.69 лв.; за данъчния период 2008 г. в размер на 530.03 лв. и лихви в размер на 165.38 лв. и за данъчния период 2009 г. в размер на 9 500 лв. и лихви в размер на 1 881.89 лв. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт, по отношение на установените задължения за данъчните периоди 2007 г. и 2008 г. и е отхвърлил жалбата на ревизираното лице в останалата част. Първоинстанционното решение е обжалвано от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП в частта, с която е отменен процесният ревизионен акт. В останалата част решението на административния съд не е обжалвано и е влязло в сила. По делото е установено, че семейното положение на ревизираното лице е - неженен и през ревизирания период не е извършвал икономическа дейност. Ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 и следващите ДОПК, поради констатации за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5: до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; налице са данни за укрити доходи; документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват. За да приемат наличие на основание за приложимост на посочения ред, органите по приходите са констатирали, че реализираните през 2009 г. облагаеми доходи от продажба на дялове на "Бългериан Пропъртис Къмпани - БПК" ЕООД не са декларирани с годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ и не са обложени с данък по реда на ЗДДФЛ. В хода на ревизията е установено, че разходите на лицето през 2007 г. и 2008 г. значително превишават доходите му. Ревизиращият орган е изготвил паричен поток, отразяващ фактическото движение на паричните средства през ревизирания период с оглед на доходите, разходите и имущественото състояние на лицето, като е приел, че началното салдо към 1.01.2007 г. е в размер на 107 841.94 лв. (получените суми в брой от продажба на недвижими имоти през 2006 г. - 127 422.32 лв. са намалени с извършените разходи за погасяване на електрическа енергия, пътувания в чужбина, внесени суми в банкови сметки, разходи за издръжка и други разходи). За 2007 г. ревизиращият екип е установил превишаване на разходите над приходите в размер на 88 410.83 лв. Посочената сума е облагаем доход съобразно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗОДФЛ. За 2007 г. е определен данък в размер на 20 534.60 лв. и лихви в размер на 9 486.69 лв. За 2008 г. ревизиращият екип е установил превишаване на разходите над приходите в размер на 5 300.27 лв. Дължимият данък върху тази сума е в размер на 530.03 лв. и лихви в размер на 165.38 лв. Ревизираното лице е поддържало, че към 1.01.2007 г. началната дата на ревизирания период е разполагало с начално салдо от 207 422,32 лв., която сума се получава като се съберат получена сума по банков кредит от ОББ в размер на 80 000 лв., отпуснат през 2003 г. и се признаят твърдяните от жалбоподателя намаления на разходите за 2006 г. за заплатена електрическа енергия, разходи за живот и туристическо пътуване. За да уважи жалбата на ревизираното лице, в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но актът е частично материално незаконосъобразен и необоснован, защото към началото на ревизирания период - 1.01.2007 г., вместо с признатата от ревизиращите сума от 107 841.94 лв. като начално салдо ревизираното лице е разполагало със сумата от 127 422.32 лв., която се получава като приходите от продажба на недвижим имот се намалят с признаване на твърдяните от жалбоподателя намаления на разходите за 2006 г. за заплатена електрическа енергия, разходи за живот и туристическо пътуване. Съдът подробно е мотивирал, че определянето на началното салдо е станало от органите по приходите без наличието на задълбочено проучване на приходите и разходите на ревизираното лице за 2006 г., която не влиза в ревизирания период. Съдът е приел, че необосновани са фактическите изводи на ревизиращите, че към 1.01.2007 г. жалбоподателят не е разполагал със сумата 80 000 лв., получени от него по договор за банков кредит, през 2003 г., като изпълнението на задължението му към банката е обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, заличена през м. 06.2006 г. Съдът е приел, че за размер на направените през 2006 г. разходи, от значение за определяне на началното салдо следва да се имат предвид декларираните от лицето разходи, а не определените от ревизиращите такива по статистически данни на НСИ. Съдът е приел още, че е опровергана констатацията в РА, че ревизираното лице е направило разходи за заплащане на електрическа енергия и за туристическо пътуване през 2006 г., съответно в размер на 4 445 лв. и 6 604 лв., като истинските разходи са съответно 973,52 лв. и 1 651 лв. и това влияе на размера на началното салдо. В крайна сметка, съдът е приел, че въз основа на всички събрани доказателства, включително и експертното заключение за 2007 и 2008 г. не са налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5, не е доказано превишение на разходите над доказаните приходи, поради което в частта за определяне на данъчни задължения за тези периоди РА е незаконосъобразен. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно, но се нуждае от известна корекция на мотивите. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че определянето на началното салдо на ревизираното лице към 1.01.2007 г. е станало от органите по приходите без наличието на задълбочено проучване на приходите и разходите на ревизираното лице за 2006 г., която не влиза в ревизирания период. С основание, при това, е прието, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, че разходите за заплащане на електрически ток и туристическо пътуване за този период, извършени от г-н Петров са в размер съответно 973,52 лв. и 1 651 лв., вместо приетите от органите по приходите съответно 4 445 лв. и 6 604 лв. Това има за последица увеличаване на признатото от ревизиращите начално салдо от 107 841 лв. с разликата на посочените суми в размер на 8 424,48 лв. Настоящият състав на касационната инстанция споделя и мотивите на първоинстнационния съд относно признаването на размера на разходи за живот за 2006 г., деклариран от самото ревизирано лице, защото размерът на тези разходи се определя съгласно статистическа информация на НСИ при липса на други доказателства. При тези обосновани фактически установявания, първоинстанционният съд е направил правилен краен извод, че за данъчни периоди 2007 и 2008 г. няма превишение на извършените разходи на ревизираното лице над доказаните му приходи. Най-напред, още от таблиците за паричните потоци за тези данъчни периоди, се вижда, че процесното превишение от 88 410,83 лв. за 2007 г. е изчислено не на годишна база, защото разликата между входящия паричен и изходящия паричен потоци 377 634,96 лв. - 366 841,94 лв. не дава тази сума. Това е потвърдено и с неоспореното заключение на втората съдебно-техническа експертиза, където в Таблица № 1 паричните потоци за 2007 г. са определени: входящ поток 366 841,94 лв. /колкото е сумата и в ревизионния акт/ и изходящ поток 375 985,03 лв., при признатото от органите по приходите начално салдо от 107 841 лв. При тези числа изчисленото от вещото лице превишение на разходите над приходите е в размер на 9 143,09 лв., което се компенсира от признатото по-горе увеличение на началното салдо. Видно от заключението на вещото лице по кредитираната експертиза, крайното салдо за 2008 г. /Таблица № 3/ също е положително и е в размер на 371 555,18 лв. При това, обосновани са фактическите и правни изводи на съда, че от събраните писмени, гласни доказателства и заключение на повторната ССЕ се установява по безспорен начин, че след анализ на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице за данъчните периоди 2007 г. и 2008 г., не съществува несъответствие между доходите и разходите на задълженото лице, поради което не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 ДОПК. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно касационното оплакване, че първоинстанционният съд е нарушил съдопроизводствените правила като е допуснал и приел по делото повторно заключение на ССЕ със същите задачи, които са били възложени с първоначалната ССЕ. Заключението по основната ССЕ е прието в проведеното съдебно заседание на 17.09.2013 г. В същото съдебно заседание ревизираното лице е оспорило експертизата, като е изложило, че вещото лице не е отговорило на първи и шести въпрос, а на останалите въпроси е дало неверни и неправилни отговори, защото е пропуснал голям по размер кредит и е работило само по материалите приложени по делото. Ревизираното лице е поискало да бъде допусната повторна експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с § 2 ДР ДОПК, при оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица. В настоящият случай няма спор, че оспорването е направено своевременно - докато трае изслушването, поради което първоинстанционният съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила, като е допуснал повторна експертиза, по която е назначил друго вещо лице. Неоснователно е и другото основно оплакването на касатора, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по повторната ССЕ, като е приел, че според вещото лице началното салдо към 1.01.2007 г. е в размер на 127 520 лв. Този фактически извод съдът е направил не само въз основа на експертизата, а и на собствените си заключения за коректния размер на определяне на началното салдо към 1.01.2007 г., още повече, че паричните потоци за двете процесни години по втората експертиза и тези по РА не се различават съществено, само че в РА изчислението на превишението на разходите над приходите незаконосъобразно не е станало на годишна база. Накрая, макар да споделя изложеното в касационната жалба относно мотивите на първоинстанционния съдебен акт за наличието към 1.01.2007 г. на сумата от 80 000 лв., получена по договор за банков кредит през 2003 г., настоящият състав на касационната инстанция намира, че тези оплаквания не са относими към правилността на първоинстнационното решение, защото и без участието на тази сума при определянето на началното салдо, фактическите и правни изводи на ревизиращите органи са необосновани. По изложените съображения съдебното решение следва да остане в сила като на ответника по касационната жалба се присъдят 1 400 лв. деловодни разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение