Определение № 2940 от 17.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1465/2024 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал.5 ГПК. С молба с вх. №17056/19.09.2025г. касаторът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е поискал във връзка с постановеното от ВКС определение по делото №2716/18.10.2022г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, да бъде освободена предоставената гаранция в размер на сумата от 26 362,86лв. и да му бъде преведена по посочената от него банкова сметка. Молителят поддържа, че сумата е изцяло изплатена, което се установявало от издаденото от ЧСИ Л. С. съобщение по изпълнително дело №678/2024г. Ответникът по касационното производство –Й. Д. В., е получил препис от молбата чрез процесуалния си представител – адв. Й. А., като не изразява становище по искането. ВКС, ТК, състав на Първо търговско отделение като обсъди доводите на страните и материалите по делото във връзка с молбата, намира следното: С определение № 973/17.04.2024 г. по ч.т.д. № 807/2024 г. на ВКС, 1т.о., по молба на ответника по иска и въз основа на представеното от него обезпечение - внесена парична сума в размер на 26 362,86 лв., налична по сметката за обезпечения на ВКС и към настоящия момент съгласно удостовереното от счетоводител върху вносния документ, е спряно изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 90/26.03.2024г., постановено по в.т.д. № 70 /2024г. на Апелативен съд - Варна. С определение на ВКС № 2716/18.10.2024г. по к.т.д. № 1465/2024г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 90/26.03.2024г., постановено по в.т.д. № 70 /2024г. на Апелативен съд – Варна. Настоящият съдебен състав намира молбата за допустима и основателна. Искането за освобождаване на паричната гаранция е подадено преди да изтече законоустановения едногодишен срок по чл. 82 ГПК. Въззивното решение не е допуснато до касация с определение на ВКС, постановено на 18.10.2024г., а искането за връщане на гаранцията е депозирано на 19.09.2025г. Предназначението на паричната гаранция, така както е разяснено в т. 3 на Тълкувателно решение 6/23.10.2015 г. по тълк.д. 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, е удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респ. обезщетяване на вредите, когато касационното обжалване не бъде допуснато и/или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. В случая, видно от представеното и неоспорено от противната страна съобщение от ЧСИ Л. С. с изх. №3493/05.02.2025г. изпълнителното дело е приключило поради погасяване на дълга. Ответникът по касационното производство не е заявил възражения, нито претенции за обезщетение за вреди спрямо внесената като гаранция сума. С оглед изпълнението на влязлото в сила осъдително въззивно решение е отпаднало основанието за задържане на внесеното по сметката на ВКС обезпечение. Предвид горното внесената гаранция следва да се освободи и преведе на молителя по посочената от него банкова сметка. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо т.о.