Решение № 48 от 19.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 527/2010 г.

Решение № 48 от 19.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 527/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Никола Хитров Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. кооперативно сдружение Д. -с. Д., общ. Д., против решение № 23/16.02.2010 г. по в. гр. д. № 9/2010 г. на Х. ОС, с което се потвърждава решение № 298/4.11.2009 г. по гр. д. № 290/2009 г. на Димитровградски РС, с което на основание чл. 58 ЗК се отменя решението на ОС на касатора от 4.04.2009 г. в частта относно изключването на ищцата К. М. П. Ответницата по касационна жалба е подала отговор, че същата е неоснователна, както и изложение за недопускане на касационно обжалване, като претендира за разноски, но няма доказателства за платени такива по това производство. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че е налице основанието чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Законосъобразно ли е в устава на кооперацията да има изисквания към член-кооператорите да предоставят за обработване в кооперацията собствената си земеделска земя, която не ползуват лично?, 2. Противоречи ли подобно изискване на чл. 31, ал. 4, т. 1 ЗК?, 3.Следва ли в покана за ОС, когато се изключват член-кооператори, да се изписват техните имена, нарушения, основание и др.?, 4.Кое от двете решения следва да се гласува като т. 1 от дн. ред - по чл. 8, ал. 2 или по чл. 13, ал. 3 ЗК?, 5.Нарушение ли е на материалния закон гласуването ан блок за изключване на член-кооператорите?, 6. Гласуването на някой от подлежащите на изключване при вземане на решение от ОС за неговото изключване води ли до недействителност на решението? ВКС - I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Всъщност ВКС-I т. о. дължи произнасяне само по първите два въпроса, тъй като въззивният съд отговаряйки само на тях е обусловил изхода на делото. Решаващите изводи на съда са, че след като чл. 31, ал. 4 ЗК дава право на членът на кооперацията да избира начина на ползуване на своите земи, той не може да бъде задължаван чрез устава - чл. 10, ал. 4, т. 3, за един от начините-да предостави с договор за обработване на кооперативното сдружение собствената си земеделска земя, която не обработва лично. Следователно, уставът бил в противоречие с материалния закон и от тук нямало основание за изключване. Затова било безпредметно да се изследват другите доводи за отмяна решението на общото събрание. По тези два въпроса, които са свързани, е налице приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за да се създаде съдебна практика по прилагането на чл. 31, ал. 4 ЗК. Затова, с определение № 866/22.12.2010 г. касационната жалба е допусната до разглеждане по същество. Отговорът на тези въпроси трябва да се даде, след като се вземе предвид определението за кооперация в чл. 1 ЗК и основният предмет на дейност на кооперативното сдружение в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Устава - производство на земеделска продукция върху внесени от кооператорите земя за съвместна обработка под аренда или наем и нейната реализация. В случая, не може да се твърди, че регламентирано от закона право било ограничено от органите на управление на кооперацията, както е приел въззивният съд. Не може да се приеме, че задължението по чл. 10, ал. 4, т. 3 от Устава противоречи на чл. 31, ал. 4, т. 1 ЗК. След като законът дава право на избор и кооперативното сдружение го е направило в устава, този избор се отнася и за членът на кооперацията, който членува в нея доброволно и е съгласен с устава- чл. 8. Въпросите за вноските на член-кооператорите, както и решението за членуване, са свързани непосредствено с дейността на кооперацията и се решават в зависимост от общата воля на самите член-кооператори - опр. № 177/1.04.2009 г. по т. д. № 40/2009 г. на II т. о. Изложените съображения налагат следния отговор на основния материалноправен въпрос: След като чл. 31, ал. 4 ЗК дава право на членът на кооперацията да избира начина на ползуване на своите земи, чрез доброволното си членство в нея, той се е съгласил с устава за част от тези начини. Законосъобразно е в устава на кооперацията да има изисквания към член-кооператорите, които членуват в нея доброволно и са съгласни с него, да предоставят за обработване в кооперацията собствената си земеделска земя, която не ползуват лично. Следователно, уставът не е в противоречие с материалния закон. Затова, решението следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за произнасяне и по другите доводи за отмяна решението на общото събрание. При повторното разглеждане на делото съдът ще се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС - чл. 294, ал. 2 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, ВКС-I т. о.