Решение № 220 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4687/2008 г.

Решение № 220 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4687/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Подадена е касационна жалба от А. С. И. против въззивното решение на П. окръжен съд № 106 от 30.05.2008 г. по гр. д. № 160/2008 г., с което е обезсилено решението на П. районен съд № 370 от 08.06.2007 г. по гр. д. № 2710/2006 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Касационното обжалване е допуснато с определение № 70/09 от 02.02.2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса подлежи ли на обезсилване първоинстанционното решение, когато е постановено без участието на необходим другар. Ответниците не са изразили становище по касационната жалба. Производството е за делба във фазата по допускането. С обжалваното решение П. окръжен съд е приел, че решението на първата инстанция е недопустимо, защото не са конституирани всички необходими другари и няма постановен диспозитив по отношение на всички ответници. С ТР 1/2000 г. т. 17 на ВКС, ОСГК е прието, че ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар или страната е била лишена от участие в производството, въззивният съд следва да повтори процесуалните действия извършени пред първата инстанция без тяхното участие, след което да разгледа и реши делото по същество. В разглеждания случай е установено, че имотът, предмет на делбата е сънаследствен между А. С. И. и Л. С. Г., който е починал на 22.10.2005 г. и е наследен от съпругата си Ц. М. Г. и сина си Л. Л. Г., малолетен /роден на 20.08.1998 г. /, действащ чрез своята майка и законна представителка В. Т. Ш. С нот. акт № 88 от 09.11.2005 г. Ц. М. Г. е продала на Н. М. Б. целия апартамент като последният го е придобил в съпружеска имуществена общност по чл. 19, ал. 1 СК 1985 г.(отм.) със съпругата си С. Л. С. С нот. акт № 92 от 24.11.2005 г. Н. М. Б. и съпругата му С. Л. Б. са продали имота на Б. С. Ж. В производството пред първата инстанция в съдебно заседание на 06.06.2006 г. като страна по делото-съделител е конституиран Л. Г. Г. В закрито заседание на 16.06.2006 г. като ответник по иска за делба е конституиран Н. М. Б. В съдебно заседание на 31.10.2006 г. Пернишкият районен съд е конституирал като съделител съпругата на Н. М. Б. - С. Л. С., както и Б. С. Ж. като трето лице-помагач. Ищцата е направила възражение за относителна недействителност на основание чл. 76 ЗН на договора за продажба, сключен с нот. акт № 88/2005 г., с който Ц. М. Г. е продала целия сънаследствен имот на трето лице. Съгласно разясненията в ТР 1/2004 г. на ВКС, ОСГК приобретателят по сделката е необходим другар и съдът следва да го конституира като страна и да постанови изричен диспозитив и по отношение на него по иска по чл. 76 ЗН за прогласяване на относителната недействителност. От друга страна в практиката на ВКС се приема, че в делбения процес следва да участват като задължителни необходими другари всички лица, за които е установено, че притежават идеална част от правото на собственост, придобити преди предявяване на иска за делба /решение № 174 от 18.03.2004 г. по гр. д. № 577/2003 г. на ВКС, I г. о./ В разглеждания случай като страни по делото са конституирани наследниците на С. И. Г. - преки и по правоприемство - А. С. И., Л. Л. Г., малолетен, действащ чрез своята майка и законна представителка В. Т. Ш. и Ц. М. Г. Конституирани са като страни по предявеното чрез възражение искане за прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 ЗН и приобретателите по договора за продажба, сключен с нот. акт № 88/2005 г., - Н. М. Б. и С. Л. Б. Не е конституиран като главна страна - съделител единствено Б. С. Ж., приобретател по сключения с нот. акт № 92/2005 г. Този пропуск съгласно разясненията на ТР 1/2000 г. т. 17 е следвало да се отстрани от въззивния съд, така както той е процедирал по отношение на С. Л. Б. в съдебно заседание на 20.03.2008 г. макар това да не е било необходимо, тъй като както вече се посочи, тя е конституирана като страна от районния съд. Възможността на въззивната инстанция да конституира задължителен другар налага извода, че постановеното без негово участие решение на районния съд не е недопустимо и като го е обезсилил въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила - отменително основание по чл. 293, ал. 2 ГПК. В мотивите на решението районния съд е разгледал искането за относителна недействителност на договора, сключен с нот. акт № 88/2005 г. и е приел, че то е основателно, изложени са и съображения за непротивопоставимост на договора, сключен с нот. акт № 92/2005 г., поради което липсата на изричен диспозитив по отношение на Н. Н. М. Б. и С. Л. Б. представлява очевидна фактическа грешка на районния съд, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.). Ето защо преди разглеждане на въззивните жалби на Ц. М. Г. и С. Л. Б. въззивният съд следва да върне делото на районния съд, за да отстрани допуснатата очевидна фактическа грешка като се произнесе с изричен диспозитив по отношение на всички конституирани по делото страни по исковете по чл. 76 ЗН и по иска за делба. След постановяване на решението по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) делото следва да се изпрати на въззивния съд, който да разгледа иска за делба по подадените въззивни жалби след като конституира като страна Б. С. Ж. и постанови изричен диспозитив по иска за делба срещу него. По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение