Определение № 88 от 10.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2016 г.

Производството е по чл. 247, ал. 1 ГПК. К. В. Т., Д. П. К., К. П. Т. и А. Г. К., както и [фирма], [населено място] са подали частна жалба срещу определение № 210 от 28.09.2016 г., постановено по делото, с което на основание чл. 248, ал. 1 ГПК е допълнено определение № 367 от 15.07.2016 г., с което не е допусната касационна проверка на обжалваното въззивно решение, като са присъдени разноските, направени от ответниците по касация В. И. П. и В. М. П.. С определение от 29.03.2017 г. по ч. гр. д. № 934/2017 г. състав на ВКС е констатирал, че в частната жалба са наведени доводи за допусната очевидна фактическа грешка в определението относно размера на присъдените суми за направени разноски в касационното производство, което е основание тя да се изпрати на състава, постановил определението, което се обжалва, за да бъде разгледана по реда на чл. 247, ал.1 ГПК. На това основание е постановил е и прекратяване на образуваното частно производство. За да се произнесе по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, неправилно назована „частната жалба”, заведена с вх. № 127 от 06.01.2017 г. настоящият състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното: С определение № 210 от 28.09.2016 г., е допълнено определение № 367 от 15.06.2016 г. по гр. д. № 1450/2016 г. на ВКС, І г. о., като молителите физически лица са осъдени да заплатят на В. И. П. и В. М. П., сумата 1400.00 лв., представляваща разноски за касационното производство. Молителят „Б. инвест” също е осъден да заплати на В. и В. Попови сумата 1400.00 лв., представляваща разноски за касационното производство. В молбата се поддържа, че направените разноски от ответниците по касация възлизат общо на сумата от 1400.00 лв., поради което неправилно са им присъдени тези разноски два пъти. Считат, че е допусната фактическа грешка относно размера на присъдените разноски и искат в този смисъл определението да бъде поправено. От данните по делото се установява, че В. и В. П. са били ответници в касационното производство по гр. д. № 1450/2016 г. на ВКС, І г. о., което е образувано по касационна жалба подадена от К. В. Т., Д. П. К., К. П. Т. и А. Г. К. срещу решение № ІІІ-143 от 03.12.2015 г., по гр. д. № 1671/2017 г. на Бургаски окръжен съд и по касационна жалба подадена от [фирма], [населено място] срещу същото въззивно решение. С определение № 367 от 15.06.2016 г. не е допусната касационна проверка на въззивното решение. В определение № 210 от 28.09.2016 г., поправка на което се иска, съдът е приел, че Попови са сключили два договора за правна помощ от 25.02.2016 г., за изготвяне на отговори по двете касационни жалби, като са направили разноски от по 1400.00 лв. по всеки от тях. При проверка на книжата по делото се установява, че към подадения от Попови отговор на касационната жалба на К. В. Т., Д. П. К., К. П. Т. и А. Г. К. са представили договор за правна помощ, който е сключен на 25.02.2016 г. с адв. Г. и Р., за процесуално представителство пред ВКС по повод касационните жалби подадени както от посочените физически лица, така и от ЮЛ [фирма]. Уговорено е и е заплатено възнаграждение от 1400.00 лв. Към подадения от Попови отговор на касационната жалба, подадена от [фирма], който е заведен с вх. № 3294 от 26.02.2016 г., е представен екземпляр от същия договор за правна помощ. При тези данни направените от Попови разноски за касационната производство възлизат общо на 1400.00 лв. Тъй като в договора няма разграничения за кои видове процесуални действия, какъв е размерът на уговореното възнаграждение, следва да се приеме, че направените разноски по двете касационни жалби са в равен размер или по 700.00 лв. Това е основание да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в определение № 210 от 28.09.2016 г., постановено по гр. д. № 1450/2016 г. като в диспозитива на същото на стр. 3, на ред 2-ри на ред 7-ми вместо сумата 1400.00 лв. да се чете сумата 700.00 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.