Решение № 737 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 181/2010 г.

Решение № 737 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 181/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на Министерство на земеделието и храните /М./ срещу въззивното решение на С. апелативен съд /АС/ по гр. д. № 1696/08 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Прието е, че материалноправния и процесуалният въпроси за основанието на предявения иск / дали е за стойността на извършени в процесния имот подобрения по чл. 59 от ЗЗД или за сторените от ищеца за сметка на ответника разходи за ремонт на имота, съгл. наемния договор на страните/ и за допустимостта на въззивното решение са от значение за точното прилагане на закона, вкл. и по направеното възражение за погасяване на вземането по давност. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Н. В. не изразява становище. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С въззивното решение е уважен на осн. чл. 79 от ЗЗД предявеният от Н. В. срещу М. иск за сумата от 9 130 лв. - стойност на извършени в апартамент на ул. "Ал. С.", № 26, [населено място] подобрения, ведно със законната лихва и деловодните разноски. Прието е, че присъдената сума се дължи на осн. т. 3.7 от договора за наем на апартамента, скл. между страните на 2.06.98 г., съгл. която текущите и луксозни основни ремонти на апартамента са за сметка на министерството - наемодател. Вземането не е погасено по давност, която тече от прекратяването на договора през м. 06.99 г. Искът с посочените договорно основание и квалификация срещу втория ответник Министерство на регионалното развитие и благоустройството /М./, който не е страна по договора, е отхвърлен като неоснователен. Същевременно е констатирано, че по гр. д. № 8652/99 г. на С. районен съд искът на Н. В. срещу М. за сумата от 18180 лв., представляващи стойност на труд и материали за извършване на строителноремонтни работи в същото отдадено под наем на ищеца ведомствено жилище на ответника, е отхвърлен с влязло в сила решение. Решението на АС е недопустимо, като постановено по непредявен иск: с исковата молба по настоящото дело ищецът претендира да му се присъди на осн. чл. 59 от ЗЗД стойността на подобренията, извършени от него като държател на процесния апартамент за периода 1998 - 2004 г., със знанието и без противопоставянето на ответниците - собственици на апартамента. Не се позовава на наемния договор с първия ответник за имота, скл. на 2.06.98 г. и прекратен през м. 06.99 г. На основание и в изпълнение на договора претенцията му по чл. 79 от ЗЗД за стойността на извършения ремонт и подобрения в имота е отхвърлена с влязло в сила на 4.11.03 г. решение по гр. д. № 8652/99 г. на СРС и не подлежи на ново разглеждане - чл. 224 от ГПК, отм. /сега чл. 299/. В ТР № 85/68 г. е прието, че отношенията между собственика и подобрителя се уреждат съобразно договора, ако няма договор - по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, съответно на неоснователно обогатяване - чл. 60 - 62 и 59 от ЗЗД, а за добивите - чл. 93 от ЗС. Съгласно ППВС № 1/79 г. с иска по чл. 59 от ЗЗД разполага само този, който въобще не може да защити правото си с друг иск, но не и този, който разполага с друг иск, но е пропуснал да го предяви в установените давностни и преклузивни срокове. Това важи и когато другият иск е предявен, но отхвърлен като неоснователен, поради недоказаност на извършени ремонт и разходи по договора на страните. По настоящото дело ищецът претендира стойността на подобренията, извършени от него като държател в собствения на ответниците /М. като представител на държавата/ имот. Искът следва да се разгледа на предявеното извъндоговорно основание, като се установи извършването на подобренията по време и стойност, както и че договорът на ищеца с първия ответник - ако той е собственик, не ги обхваща и урежда като разходи за ремонт на наетия имот, извършени от наемателя за сметка на наемодателя. Искът за заплащането им по договора е друг по см. на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД, с който ищецът може да се защити срещу същия ответник и е отхвърлен. Ответникът М. е трето за договора лице и срещу него претенцията по чл. 59 от ЗЗД, с твърдението, че е собственик на имота /имотът е частна държавна собственост според заповедта на областния управител от 6.08.99 г./ и неоснователно обогатил се, може да се предяви без ограничения, тъй като спрямо него ищецът няма друг иск за защита - ППВС № 1/79 г. - т. 11. Давността за подобренията тече от извършването им - ППВС № 1/79 г., т. 7, когато благата преминават от едно имущество в друго. Въззивното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск по чл. 79 от ЗЗД, основан на наемен договор, обжалвано е и подлежи на обезсилване изцяло, а делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по предявения на извъндоговорно основание иск. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение