Определение № 817 от 24.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 272/2024 г.

В жалбата са изложени оплаквания: административен съд не е обсъдил оплакване на жалбоподателката за нищожност на оспорвания административен акт, защото не отговарял на изискванията по чл. 59 от АПК; приживе заявителят, лично подава по електронен път заявление за отпускане на ПИОЗ, подписано с валиден електронен подпис, което според жалбоподател било основание да се разгледа заявлението му, независимо, че е починал четири дни след подаването му; от представените към заявлението доказателства е установимо, че той има право на такава пенсия, а дори и в условията на прекратено пълномощие, административният орган е бил длъжен да разгледа заявлението; административен орган не е издирил наследниците на заявителя за да ги конституира като страни в процедурата, което също като оплакване не било разгледано от първоинстанционен съд. Искането в жалбата до Върховен административен съд е да се отмени определението на Административен съд Пазарджик от 27.10.2023 г. и да се постанови съдебен акт, с който да се отмени определение № 6804233525/31/21.04.2023 г., издадено от НОИ и да се присъдят разноски. Ответник по жалбата – длъжностно лице по „Пенсионно осигуряване“ към дирекция „Пенсии“ при ТП на НОИ София – град не взема становище и не представя отговор. Тричленен състав на шесто отделение на Върховен административен съд прие следното. Подадена жалба следва да бъде разглеждана като частна жалба и в условията на чл. 229 и сл. от АПК. След извършена служебно проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК настоящата инстанция преценява определението на първоинстанционния съд като недопустимо, тъй като е постановено при липса на процесуална правосубектност на страната. Наличието на процесуална правосубектност на страните по делото е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на производството, за които съдът е длъжен да следи служебно. Спорът е изцяло правен по преценка, след постъпване на заявление за отпускане пенсия за инвалидност по общо заболяване, а заявителят е починал преди постановяване на акт от страна на осигурителната администрация, преживелият съпруг, като наследник по закон и по пълномощие може ли да участва в административното производство. Тричленен състав на шесто отделение на Върховен административен съд приема мотивите на първоинстанционен съд за правилни като изводи по развилото се правоотношение. Предвид характера на исканата социална услуга и съобразно определението по чл. 71 от КСО - Лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време, считано от 13.02.2023 г. това право за заявител Д. Главинов е погасено. Пенсията за инвалидност по общо заболяване се отпуска на лице, което отговаря на изискванията за това, а смъртта му в хода на процедурата, преди издаване или отказ да се издаде разпореждане за исканата услуга, е правопрекратяващ факт. Правилно е прието от административния орган, че заявление № 2112-21-519/09.02.2023 г., подадено от Д. Главинов се оставя без разглеждане, но не по изложените съображения. Титуляр на правото е починалото лице, а не съпругата му, която на собствено основание на 13.02. 2023 г., но като пълномощник подписва заявлението му, като упълномощено лице. Правилни са изводите на административен орган, както и на първоинстанционен съд, че пълномощното, приложно по административната преписка е с прекратено действие, считано от смъртта на упълномощителя. От това следва, че частния касационен жалбоподател не е имал права да участва в административното и съдебното производство. Съгласно чл. 71 и чл. 72 от КСО основание за придобиване на право на пенсия по инвалидност е реализирането на осигурения социален риск /общо заболяване, трудова злополука или професионална болест/, който е довел до трайно намалена работоспособност на осигуреното лице в размер на 50 % и над 50 %. Частната касационна жалбоподателка не може да е страна в административното производство по издаване на акт, свързан с личността на заявителя, но като лице съвместимо с изискванията на чл. 71, 72 от КСО. На по-силно основание тя следва да се изключи от кръга на лицата, имащи право да обжалват решението на органа, с което се прекратява административното производство. Не се засягат нейни осигурителни права, във връзка с искането за отпускане на този вид пенсия. Наследствените й права в евентуално производство по реда на чл. 83 от КСО не са ограничени. Съществения въпрос е за допустимостта на оспорването пред Административен съд Пазарджик, за която както първоинстанционен съд, така и съдебен състав в касационното производство следи служебно. Частния касационен жалбоподател, както се посочи не е страна в административното производство. С оспорваното разпореждане при установена смърт на заявителя, правилно заявлението е оставено без разглеждане. Страната, с доказан правен интерес – наследодателя на частен касационен жалбоподател е починал, а в производството по отпускане на пенсия за инвалидност универсално правоприемство е изключено. От изложеното следва, че обсъждането на прекратеното действие на пълномощното няма отношение към административното производство по чл. 71 от КСО. Заявлението от 09.02.2023 г. е оставено без разглеждане, което по силата на закона е правилния административен акт. Обсъжданата представителна власт на частния жалбоподател не влияе и не може да влияе на пенсионно производство по отпускането на пенсия за инвалидност на лице изгубило работоспособността си. От това следва, че Административния съд Пазарджик е разгледал недопустима жалба. Частната касационна жалбоподателка не е със засегнати права и законни интереси в това производство. Спорното материално право в настоящия случай има личен характер. Титуляр и активно процесуално легитимирано е лицето, което се нуждае от отпускане на пенсия за инвалидност по посочения ред. В това спорно материалноправно правоотношение, при което няма постановен административен акт не е допустимо правоприемство. На това основание не е допустимо и приемство в процеса по отпускане на пенсия за инвалидност. Първоинстанционен съд се е произнесъл с определение, с което отхвърля жалбата, вместо да я остави без разглеждане и да прекрати производството. Изложеното налага определението на административен съд Пазарджик, въпреки правилните изводи да бъде обезсилено и съдебното производство да се прекрати. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 3, във връзка с чл. 236 от АПК тричленен състав на шесто отделение на Върховен административен съд