Определение № 11740 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10952/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „К. А. - 98“ ЕООД със седалище гр. Нова Загора, чрез процесуалния му представител адв. Петкова, против протоколно определение № 1614 от 24.09.2025г., постановено по адм. д. № 290/2025г. по описа на Административен съд - гр. Търговище, с което на основание чл. 159 т. 5 е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против мълчалив отказ на кмета на община Омуртаг за издаване на заповед по чл. 192 ал. 2 ЗУТ по молба вх. № 91 – 00 – 570 от 24.03.2025г. за учредяване на право на преминаване през УПИ I – 317, кв. 54 по регулационния план на с. Камбурово, общ. Омуртаг, собственост на „Леско – мекс“ ООД за осигуряване на достъп до собствения му УПИ II, кв. 54, с. Камбурово. С определението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навежда съображения, че в случая срокът за произнасяне на административния орган е бил един месец, тъй като е била приложима хипотезата на чл. 57 ал. 5 АПК, което съдът не е съобразил. Поради и това излага подробни съображения, че жалбата му срещу мълчаливия отказ е подадена в законоустановения срок. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски за всички инстанции. Ответникът кметът на община Омуртаг не изразява становището частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна За да постанови оспореното определение АС – гр. Търговище е приел, че със заявление вх. № 91 – 00 – 570 от 24.03.2025г. дружеството – жалбоподател е поискало издаването на заповед по чл. 192 ЗУТ. Приел е, че от събраните по делото доказателства не се установява да са налице обстоятелтства, които да обоснват удължаване на срока за произнасяне на административния орган, съответно да са приложими разпоредбите на чл. 57 ал. 6 и ал. 8 АПК. Съдът е приел в тази връзка, че съгласно чл. 57 ал. 1 АПК срокът за произнасяне на административният орган е бил 14 дни от датата на подаването на сезиращото искане от 24.03.2025г. Направил е извод, че срокът за произнасяне на административния орган е изтекъл на 08.04.2025г., като от 09.04.2025г. е посочил, че е започнал да тече срокът за оспорване на мълчалив отказ, който съобразно специалния закон, приложим в случая ЗУТ, е посочил, че е 14 дни. Поради това е обосновал извод, че срокът за оспорване на мълчаливия отказ е изтекъл на 23.04.2025г., а подадената на 07.05.2025г. жалба е просрочена. Поради това я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е правилно. Основният спор по делото е дали срокът за произнасяне на административният орган е общият срок по чл.57 ал. 1 ЗУТ, а именно 14 дневен от подаване на искането или има основания да се приеме, че същият е удължен. Настоящият състав намира, че предвид представените по делото доказателства, не са налице основания да се приеме, че срокът за произнасяне следва да е бил удължен. В случая не е приложима хипотезата на чл. 57 ал. 5 ЗУТ, тъй като не са налице обстоятелства, които да обосновават необходимост да се предостави срок на трети лица да се защитят. Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател в тази връзка, че е следвало да се даде възможност на органа да провери дали действително не е налице съгласие на собственика на другия имот, съответно да се провери дали предложеното е икономически най – изгодният вариант. Тези възражения са неотносими към хипотезата на чл. 57 ал. 5 ЗУТ. В случая освен това от самия жалбоподател са представени доказателства за това, че е бил уведомен собственика на имота, през който се иска учредяване на право на преминаване, съответно за липсата не неговото съгласие. В случая и във връзка с изложеното настоящият състав намира, че срокът за произнасяне не е бил удължен, съответно не са били налице предпоставки за приемане на наличието на удължен срок за произнасяне от страна на административния орган. Т.е. срокът за произнасяне е общият по чл. 57 ал. 1 АПК, а именно 14 дни от подаване на заявлението, както е приел и съдът. В тази връзка срокът за произнасяне по заявлението на жалбоподателя започнал да тече на 24.03.2025г. е изтекъл на 07.04.2025г., работен и непразничен ден. От тази дата е започнал да тече 14 дневния срок, а именно специалния срок за оспорване на мълчалив отказ по ЗУТ, който е изтекъл на 21.04.2025г., който ден обаче е бил празничен след Великден, съответно срокът за оспорване на мълчаливия отказ е изтекъл в първия работен ден след това, а именно на 22.04.2025г. В тази връзка подадената жалба срещу мълчаливия отказ на 07.05.2025г. е подадена извън законоустановения срок, съответно е просрочена. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,