Определение № 1055 от 07.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 397/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу определение №843 от 26.03.2025 г. по в.ч.гр.д.№598/2025 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на „Юробанк България“ АД срещу определение №821 от 14.11.2024 г. по гр.д.№455/2024 г. на ОС Перник, с което е прекратено производството по делото в частта относно предявените искове по чл.79, чл.86 и чл.240 ЗЗД за осъждане на П. Н. П. да заплати на „Юробанк България“ АД следните суми по договор №NL 397/18.07.2005 г. и договор за встъпване в дълга по него от 13.09.2011 г.: сумата от 41 929.71 лв., просрочена и изискуема главница, 5082.28 лв., дължима възнаградителна лихва за периода от 10.03.2022 г. до 22.07.2024 г., 625.13 лв., дължима мораторна лихва за периода от 10.03.2022 г. до 22.07.2024 г. и 99.39 лв., такси по кредита, начислени за периода от 10.11.2023 г. до 22.07.2024 г. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на определението в посочената част, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са налице селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: 1. Какви са субективните граници на силата на пресъдено нещо на един съдебен акт, доколкото едно физическо или юридическо лице действа в различни материални качества и налице ли е разширяване на субективните предели на силата на пресъдено нещо спрямо лице, което не е участвало като страна в производството по отношение на спорно материално правоотношение, по което то е страна. 2. Кой е моментът на прекратяване на делото поради оттегляне на иска: подаването на молбата по чл.232 ГПК или постановяване на определение за прекратяване на делото поради оттеглянето и определението за прекратяване, потвърдено при въззивно обжалване, влиза ли в сила, когато в срока за обжалване и при подадена жалба, искът по който е образувано прекратеното дело е оттеглен и съдът е десезиран. 3. Оттеглянето на предявен иск преди влизане в сила на определението за прекратяване на производството поради недопустимост, сформира ли сила на пресъдено нещо по отношение предмета и страните по делото и определението по хода на делото относно допустимостта, сформира ли сила на пресъдено нещо. 4. Договорът за банков кредит, по който има последващо встъпване в дълг, представлява ли преюдициално правоотношение по отношение на договора за встъпване в дълг и встъпилият в дълг длъжник и следва ли да бъде въведен изрично в процеса, за да се установи неговото съществуване и да се сформира сила на пресъдено нещо по отношение на договора за банков кредит в иска срещу встъпилия в дълг длъжник и при невъвеждането в процеса на преюдициалното правоотношение, включително непредставянето на договора за банков кредит, формира ли се сила на пресъдено нещо по него, след като съдът не е бил сезиран с иск по договора за банков кредит и не е разгледал такъв иск. 5. Диспозитивът на съдебното решение разпростира ли действието си и формираната сила на пресъдено нещо по приетите от съда за установени факти, които не са посочени в диспозитива и въз основа на които е стигнал до правните последици на съдебното решение. 6. Със смъртта на кредитополучателя неговите наследници стават ли страна по договора за кредит и имат ли качество на кредитополучатели с оглед осъщественото универсално правоприемство и това представлява ли нов и самостоятелен правопораждащ факт и отговарят ли наследниците на самостоятелно основание по договора за кредит – като страна по същия Ответникът по частната касационна П. Н. заявява становище за недопустимост на жалбата поради просрочието й, евентуално за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК (предвид обстоятелството, че страната не е била уведомена за обжалваното определение чрез посочения от нея съдебен адресат съобразно чл.39 ГПК), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с решение по гражданско дело №326/2020 г. на ОС Перник, е отхвърлен иск между същите страни и в същото им процесуално качество (банката – ищец, П. Н. – ответник), да бъде осъдена последната да заплати на ищеца сумите, дължими по договор за банков кредит NL397/18.07.2005 г., както следва: 46789.79 лв. – дължима главница за периода от 12.09.2017 г. до 15.05.2019 г.; 2475.17 лв. – дължима възнаградителна лихва за периода от 12.01.2017 г. до 10.08.2018 г.; 5831.71 лв. – дължима мораторна лихва за периода от 12.01.2017 г. до 15.05.2019 г.; 116.58 лв. – дължими такси по договора за периода от 29.11.2017 г. до 15.05.2019 г.; 43.95 лв. – дължими суми за застраховки за периода от 08.06.2018 г. до 15.05.2019 г. и сумата от 36.00 лв. – разноски по кредита за периода от 10.05.2019 г. до 15.05.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 12.07.2018 г. до окончателно изплащане на сумите. Посочил е, че в исковата молба, по която е образувано това дело, са изложени обстоятелства обосноваващи иска: че първоначалният длъжник е починал, поради което единственият негов наследник и правоприемник П. Н. е предоговорила с допълнително споразумение от 29.11.2011 г. размера на остатъчния дълг и условията на погасяването му, като е освободен от отговорност солидарният длъжник С. С., че ответницата отговоря за този дълг и като лице, което е встъпило в дълга по смисъла на чл.101 ЗЗД със споразумение от 13.09.2011 г., че вземанията на Банката по договора са били обявени за изцяло предсрочно изискуеми на 12.07.2018 г., че са предоговорени с четири допълнителни споразумения и че за тях ответникът отговаря в пълен размер. Установил е, че в решението за отхвърляне на исковете е прието, че не е представен договор за кредит №НL 397/18.07.2005 г., поради което не е установена договорната обвързаност между наследодателя на ответницата и банката, с оглед коетоответницата не може да поема с договор за встъпване в дълг задълженията по договор, който не е доказано, че е бил сключен. Установил е също така, че с ИМ, предявена от същия ищец срещу същия ответник, е било образувано гр.д.№744/2023 г. на ОС Перник, в която са изложени обстоятелства, че Банката претендира вземанията по договора за кредит № NL 397/18.07.2005 г., допълнителните споразумения към него и договора за встъпване в дълга от 13.09.2011 г., тъй като е открила в архива си договора от 2005 г., който не е представила по гр.д.№326/2020 г., както и че претенцията й по същото е била на основание договора за встъпване в дълг, като гр.д.№744/2023 г. е приключило с определение, с което е прекратено, поради това че исковете вече са били разрешени с влязлото в сила решение по гр.д.№326/2020г. на ПОС, а прекратителното определение е потвърдено с определение на САС, което е влязло в сила и в което е прието, че фактът дали ответницата е встъпила по силата на договор в съществуващо между банката и наследодателя й правоотношение е преклудиран от силата на пресъдено нещо. Изразил е становище, че след като в обстоятелствената част на ИМ по гр.д.№326/2020 г. на ОС Перник са изложени обстоятелства, че ответницата е поела с договор от 2011 г. задълженията на баща си по договора за кредит с ищеца от 2005 г. и че след смъртта му, като негов наследник е предоговорила условията на договора и начина на погасяване на задълженията, което е станало с допълнително споразумения отново през 2011 г. и в петитума на исковата молба няма конкретизация, че се иска осъждането й да заплати исковите суми в качеството й на наследник или в качеството й на страна по договор за встъпване в дълг, следва че претенциите са предявени срещу нея и в двете й качества. Акцентирал е, че идентично на формулирания петитум на ИМ, в диспозитива на решението по гражданско дело №326/2020 г. исковете на банката срещу нея са отхвърлени без посочване, че не отговаря за задълженията като наследник или като трето лице, страна по договор за встъпване в дълг. От изложеното е достигнал до извод, че обективните предели на СПН в посоченото решение са формирани по отношение на факта, че не е сключен договор за кредит №НL 397/18.07.2005г. между наследодателя на ответницата и банката, както и по отношение на това, че тя не отговаря, както като наследник на сочения от ищеца длъжник, така и като лице встъпило в дълг по договор с правно основание чл.101 ЗЗД. За пълнота на изложението е посочил, че дори да се приеме, че претенцията срещу ответницата в настоящото дело е в качеството й на наследник на сочения като кредитополучател, а влязлото в сила решение е постановено по искове срещу нея в качеството й на трето лице, встъпило в дълг, то и в двете хипотези правопораждащият факт, от който възникват задълженията, е договор за кредит №НL 397/18.07.2005г., за който е прието с влязлото в сила решение, че не е сключен, т.е. формирана е сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащия факт, на който се базират претенциите на Банката и за двете форми на пасивни легитимации на ответницата. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Предвид изложените в съдебния акт мотиви, формулираните от касатора въпроси не са обусловили правната воля на въззивния съд. По втори и трети от въпросите в определението не е взимано каквото и да е било становище, а останалите въпроси са израз на поддържаната от касатора теза, че претенцията срещу ответницата в настоящото дело е в качеството й на наследник на сочения като кредитополучател, а влязлото в сила решение е постановено по искове срещу нея в качеството й на трето лице, встъпило в дълг, респективно въпросите са свързани със становището на въззивния съд, че и в тази хипотеза правопораждащият факт, от който възникват задълженията, е договор за кредит №НL 397/18.07.2005 г., за който е прието с влязлото в сила решение, че не е сключен, т.е. формирана е сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащия факт, на който се базират претенциите на банката и за двете форми на пасивни легитимации на ответницата. Както бе посочено обаче основният решаващ извод на въззивния съд, че с решението по гр.д.№326/2020 г. е формирана СПН по отношение на това, че ответницата не отговаря, както като наследник на сочения от ищеца длъжник, така и като лице встъпило в дълг по договор с правно основание чл.101 ЗЗД, е направен поради това, че претенциите са предявени срещу нея и в двете й качества - видно от наведените в ИМ, по която е образувано гр.д.№326/2020 г., обстоятелства и петитум и с оглед диспозитива на решението по посоченото дело. В този смисъл какъвто и отговор да бъде даден на въпросите (първи, четвърти, пети и шести), изходът на делото не би се променил (друг е въпросът, че направеният от въззивния съд извод по отношение СПН на правопораждащите спорното право факти е изцяло в съответствие с константната, вкл. задължителна практика на ВКС). С оглед изложеното и тъй като частният касатор не е формулирал друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в частната касационна жалба и в изложението съображения за противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС и съдилищата, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/ и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби - правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба и в изложението, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,