Определение № 67 от 25.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4892/2019 г.

Постъпила е молба с вх.№ 212 от 11.01.2021г. от „Безмер Енерджи“ ЕООД гр.София, чрез процесуалния представител адвокат Г., съдържаща две искания: за изменение на постановеното решение № 123 от 18.12.2020г. в частта за разноските, досежно присъдени разноски направени за адвокатско възнаграждение, като същите бъдат увеличени от 6 000лв. до реално извършените от 7 080лв. и за допълване на постановения акт с присъждане на направените разноски за първата и за въззивната инстанции. След изпълнение на процедурата по чл.248 ал.2 ГПК, в предоставения срок, е постъпило становище за неоснователност на искането, от ответната страна, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Ц.. Счита, че не са представени надлежни доказателства за заплащане, тъй като представеното пред ВКС преводно нареждане за кредитен превод от 16.10.2019г. не е заверено от банката. Ако не се приеме това възражение, акцентира на обстоятелството, че е налице своевременно направено – пред всяка една от инстанциите - възражение за прекомерност, на основание чл.78, ал.5 ГПК. Позовава се и на постановеното решение по дело С-427 и С-428/16, като счита, че във всеки конкретен случай съдът, освен величаната на защитавания интерес, е длъжен да изследва правната и фактическа сложност на делото, без да се счита ограничен от минималния размер на адвокатското възнаграждение, посочен в Наредба №1 /2004г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед направеното искане и материалите по делото намира следното: С постановеното решение № 123 от 18.12.2020г. е отменен постановения въззвен акт и потвърдения с нето първоиностанционен и вместо това е постановен друг, с който е уважен предявения иск. Съдебният състав е присъдил направените пред касационната инстанция разноски, като е уважил направеното възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение и вместо установената като реално заплатена сума от 7 080лв., е присъдил 6 000лв., отчитайки действителната фактическа и правна сложност на делото. Според молителя сложността на делото не е преценена адекватно, защото делото е преминало през фаза по допустимост и е било насрочено в открито съдебно заседание, където спорът е разгледан по същество. Посочено е, че: „предмет на делото са обществени отношения с множество участници, на различни етапи и разпределение на функциите при осъществяване на дейността, както и задълженията към държавния бюджет“. Друг изложен аргумент е, чепо поставения въпрос не е имало установена практика. Настоящият съдебен състав не намира основание за изменение на вече постановения акт в частта за разноските. От обстоятелството, че при минимален размер на дължимо адвокатско възнаграждение от 3 965лв., е преценено че не следва да се намаля под 6 000лв., следва че спорът е преценен като такъв с над обичайната средна фактическа и правна сложност. Фактите, на които акцентира молителя – разглеждане на делото в открито съдебно заседание, различни етапи, функции при осъществяване на дейността на страните, сами по себе си също не могат да оборят извода за прекомерност на възнаграждението. Тезата за липса на установена практика не може да бъде споделена, защото по исковете с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД /какъвто е процесния/ е налице трайно установена такава. Второто направено от молителя искане се явява основателно. Съгласно чл.81 ГПК, с всеки акт, с който приключва делото – при направено искане – съдът следва да се произнесе по направените разноски. В случая предявеният иск е уважен, а съдът не се е произнесъл по своевременно направеното искане за присъждане на всички направени разноски по делото. Последните възлизат на 12 149.03лв. пред първата инстанция /за държавна такса – 4 869.03лв., адвокатско възнаграждение – 7080лв., за експертиза -200лв./ и 7 080лв. за адвокатско възнаграждение, пред въззивната. Реалното заплащане на всяка една от тези суми е установено с вносни бележки за държавните такси и фактури с № 5718 от 27.02.2017г. и № 81214 от 25.04.2018г.за адвокатските възнаграждения. Във връзка с направеното от ответната страна възражение досежно преводно нареждане за кредитен превод от 16.10.2019г., следва да се посочи, че то не е предмет на процесното искане /Същото касае разноските пред касационната инстанция, които вече са присъдени с влязъл в сила акт, а и плащането им е установено не с това нареждане, а с фактура от 30.09.2019г./ Пред вид направеното възражение за прекомерност от ответната страна, настоящият съдебен състав не вижда основание да не потвърди вече изразените си мотиви за необходимост – пред вид фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване на изискванията на т.3 от ТР по т.д.№ 6/2013г. на ОСГТК на ВКС и с оглед особеностите на конкретното производство – за намаляване на направените разноски за адвокатско възнаграждение до размер на 6 000лв. Или, в случая, следва да се присъдят разноски в размер на 17 069лв. Искането в останалата част следва да се отхвърли като неоснователно. Възражението на ответната страна, свързано с мотивите на дело С-427 и С-428/16 на СЕС, не може да бъде споделено, доколкото в него е обсъждан въпроса при какви условия съдът може да определи възнаграждение под минималния предвиден размер, а – в конкретния случай този въпрос не може да бъде поставян, с оглед вече изложените решаващи мотиви, че спорът по делото е с фактическа и правна сложност, която е над средната. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248 ГПК, във вр.с чл.78, ал. 5 ГПК, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд