Решение № 8941 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15842/2009 г.

Решение № 8941 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15842/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Общински съвет Златоград срещу решение по адм. д. № 110/2009 г. по описа на АС - Смолян. Иска обезсилване, защото жалбата е подписана от лице без представителна власт. Развива подробни съображения за отмяна на решението с доводи, че съдебното производство е инициирано в интерес на трето лице с частна аптека. Придаването към МБАЛ на общинско място има за цел обслужване на болницата и спешната медицинска помощ, за да се изгради достъп за хора с физически увреждания. Решението съответства на влезли в сила решения № 403 от 29.03.2006 г. и № 345/30.03 2009 г. на ОбС Златоград. Ответната страна Кметът на Община Златоград и МБАЛ "проф. д-р Асен Шопов" ЕООД гр. Златоград, не изразяват становище. По делото е постъпило становище от Община Златоград чрез адвокат Иван Апостолов, с което се оспорва касационната жалба. Общината намира жалбата пред първоинстанционния съд за допустима, а решението за правилно. В т. 1 от решението на общинския съвет, с което се извършва разпореждане с помещение, няма мотиви, а е неправилно, защото за това помещение е съставен акт за частна общинска собственост, сключен е договор за наем, който не е изтекъл. МБАЛ ЕООД не е на общинска издръжка. Липсват мотиви и към т. 2 от решението за промяна на статута на общинска собственост от частна в публична, а помещението за аптеката не може да има предназначение на публична собственост. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Налице са мотиви към т. 1 от решението, а в частта, с която е променен видът на собствеността решението е недопустимо. Върховният административен съд, III отделение, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е основателна, но по следните съображения: Съдебното производство е образувано по жалбата на Община Златоград, подписана от заместник-кмет при условията на заместване със заповед № 165/17.04.2009 г. на кмета на Общината, против т. 1 и т. 2 решение № Д-346 от 30.03.2009 г. на Общински съвет Златоград, с правно основание чл. 45 от ЗМСМА. С разпореждане от 15.05.2009 г. съдът е конституирал като страни по делото кметът на Община Златоград, Общинският съвет и МБАЛ "Проф. д-р Асен Шопов" ЕООД като заинтересовано лице, с чието участие е провел съдебното производство. С решението първоинстанционният съд е отменил решението и в двете обжалвани части. Настоящата инстанция, при служебната проверка по допустимостта на съдебното решение намира, че същото е недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, по следните съображения: Решенията на общинските съвети подлежат на оспорване по реда на чл. 45 от ЗМСМА, като процесуалната легитимация е само на областния управител, на кмета или на прокурора. Този специален ред на оспорване е въведен предвид правомощията на общинския съвет като орган на местното самоуправление, който не е сред посочените в чл. 19 от Закона за администрацията органи на изпълнителна власт, но е орган упражняващ власт, а правомощията му са определени с чл. 21 от ЗМСМА и ЗОС. Затова същият формира волята на общината като собственик по чл. 21, т. 8 от ЗМСМА, когато се разпорежда с общински имоти, както и в случаите по чл. 6 от ЗОС, когато променя вида на собствеността от частна в публична и обратно. Съдебната практика приема, че в определени случаи може да се обоснове допустимост на оспорване на решения на общинския съвет от физическо или юридическо лице, но само при наличието на правен интерес. В случая обаче няма правен интерес за общината като юридическо лице по смисъла на чл. 136 от Конституцията на РБ да оспорва решение на общинския съвет, който е орган на местното самоуправление и поради това законодателят му е възложил упражняване на правомощия включително с разпореждането с общинска собственост и промяна на вида на собствеността. Поради това волята на общината като собственик оформена в решение на компетентния орган на местно самоуправление не може да се оспорва пред съд с жалба, подадена от общината като юридическо лице, но представлявана от кмета. Тъй като общината има органи на управление в лицето, както на общинския съвет, така и на кмета на общината, е създаден специалният ред за разрешаване на спорове по законосъобразност на решенията на общинските съвети по чл. 45 от ЗМСМА. Затова жалба от община срещу решение на общинския съвет по чл. 21, т. 8 от ЗМСМА и чл. 6 от ЗОС е недопустима, а произнасянето по така предявената жалба има за правна последица недопустимост на постановения съдебен акт. На второ място решението е недопустимо, защото е постановено по оспорване на кмет на община, каквото не е направено. Съдът не е направил разликата, че подаването на жалба от името на общината като субект на правото, не може да се приеме за оспорване от страна на кмет на община. Кметът представлява общината пред съд или физически и юридически лица, защото това е представителната му функция по чл. 44, ал. 1, т. 15 от ЗМСМА. И когато жалбата е подадена от общината, обстоятелството, че същата е подписана от кмета, предвид неговата представителна власт, не означава, че оспорването е направено от самия административен орган, какъвто е кметът по смисъла на § 1 от ДР на АПК. Като административен орган кметът на общината има право на оспорване по чл. 45 от ЗМСМА, но в случая такова оспорване не е направено. Като е образувал дело по жалба, подадена от общината, която няма правен интерес да оспорва решение на общинския съвет, а се произнесъл по неподадена жалба от страна на кмета като административен орган, първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което подлежи на обезсилване, а съдебното производство следва да се прекрати на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Предвид изложеното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК