Решение № 4912 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2052/2018 г.

Решение № 4912 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2052/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Е. О. Е. от с. Г. П., О. К., чрез процесуален представител, срещу Решение № 17/04.01.2018 г. на Административен съд - П. по адм. д. № 2443 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № Р-16000915009853-091-001/27.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., в частта, потвърдена с Решение № 690/07.10.2016 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че е установено основанието по чл. 122, ал. 1, 7 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Намира, че необосновано са игнорирани събраните доказателства за размера на неговите разполагаеми средства към 01.01.2009 г. Сочи, че не са съобразени показанията на сестра му и депозираната от нея декларация, че той е превеждал своите спестявания от работата му в Холандия по нейна банкова сметка, а впоследствие тя отново му е предоставяла на малки части сумите. Излага аргументи, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 181 ГПК относно достоверността на датите на представените части документи. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П., чрез процесуален представител, с писмена защита оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16000915009853-091-001/27.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., в частта, потвърдена с Решение № 690/07.10.2016 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително установените за ревизирания суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 6 806,80 лв. и за 2010 г. в размер на 10 781,05 лв., ведно със съответните лихви за забава. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е съобразил следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 от ДОПК при констатация за наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. То е обосновано със съставените на ревизираното лице парични потоци за 2009 и 2010 г., въз основа на които е установено превишение на разходваните над получените средства. Органите по приходите не са кредитирали декларацията на ревизирания, че към 01.01.2009 г. е разполагал с парични средства в брой в размер на 294 600 лв. и са възприели като начално салдо за периода сумата от 5000 лв. Този извод е формиран след изследване на източниците на доходи и разходите на ревизирания в периода 2002-2008 г., въз основа на което е прието, че е опровергана възможността за натрупвания на спестявания в посочения размер. След съобразяване на релевантните обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК ревизиращите са счели, че констатираните недостатъци на разходваните над получените средства формират данъчни основи за облагане по чл. 122, ал. 4 ДОПК, в резултат на което са определили размерите на дължимите върху тях данъци по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. В хода на съдебното производство е проведената ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, но неотносимо поради неустановеност на фактите, върху които са основани представените от експерта варианти. Като гласни доказателства са събрани показанията на свидетелите Г. О. Е., брат на ревизирания и М. Н. А. - заемополучател по представения договор за заем от 06.08.2005 г. След анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност първоинстанционният съд е приел, че те не установяват сочения от ревизирания размер на разполагаеми парични средства в брой към 01.01.2009 г. Това заключение е обосновано от неустановеността на възможността за натрупване на спестявания от работата на ревизирания в Холандия независимо от указаната му доказателствена тежест. На следващо място съдът е съобразил липсата на доказателства за възможността на Е. Е. да предостави на М. А. през 2005 г. сумата от 125 000 лв. Поради това той не е дал вяра на показанията на последния и е счел, че сочената сума не следва да се включва в приходната част на паричния поток за 2009 г. Решаващият състав е обсъдил и твърденията за предоставяне на парични суми за съхранение от роднини на ревизирания в Турция и България, като е приел същите за неустановени поради липсата на подкрепящи ги доказателства. В обобщение съдът е достигнал до извода, че обосновано ревизиращите са възприели като начално салдо за 2009 г. сумата от 5000 лв. и при липсата на спор досежно разходите на лицето правилно са определили размерите на превишенията на разходваните над получените средства. В резултат на това точно са и установели размерите на допълнително дължимия данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 и 2010 г. и следващите се лихви за забава. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд необосновано не е кредитирал представените частни документи и събраните гласни доказателства, в резултат на което не е включил сочените суми в приходната част на съставените парични потоци. Действително, споделими са аргументите в жалбата относно неприложимостта на чл. 181, ал. 1 ГПК спрямо органите по приходите, които не черпят права от никой от съставените частни документи. Поради това те не са трети лица по смисъла на визираната норма, която цели да уреди реда между документите за правата на две лица, когато тези права произхождат от един и същ праводател. Тъй като възникването на публичните задължения не е обвързано с антидатирането на документите, а с осъществяването на регламентирания в съответния данъчен закон фактически състав, то за приходните органи е важима посочената в документите дата. В този смисъл е и изричното становище на проф. П. В. - "Писмени доказателства и свидетелски показания в гражданския процес", издателство "С.", стр. 70. Независимо от това, изводът на първоинстанционния съд за неустановеност на твърденията на ревизирания не са мотивирани само от недостоверността на датите на частните документи, а от съвкупния анализ на събраните доказателства. В тази връзка правилно са съобразени разходите на лицето в периода 2002-2008 г. и липсата на доказателства за размера на получените от него доходи в Холандия, рефлектиращи върху заключението за неустановеност на разполагаемостта на Е. Е. със сумата от 125 000 лв. към датата на сключване на договора за заем. В качеството си на частен диспозитивен документ съдържанието на същия не обвързва съда с материална доказателствена сила, с оглед на което той правилно е ценен в съвкупност с останалите събрани доказателства. Невъзможността на заемодателя да предостави заетата сума разколебава убедителността на свидетелските показания на М. А., въпреки разполагаемостта му с тези средства към началото на 2009 г. Поради това правилно решаващият състав е приел, че не е установено предоставянето на заетата сума, а от там и основанието за връщането й. Обосновано е счел, че тя не следва да се включва в приходната част на паричния поток за 2009 г., спрямо който събраните доказателства не мотивират извод за твърдяния от ревизирания размер на началното салдо. При неустановеност на размера на получените в Холандия доходи, на възможността за спестявания на лицето през предходни периоди и на извършени преводи на парични средства по банкови сметки на негови роднини, законосъобразно съдът е приел, че не са доказани релевантните факти и обстоятелства, които да рефлектират върху размера на спорното между страните начално салдо за 2009 г. При безспорност на разходите на ревизирания и отчитане на установените му доходи ревизиращите правилно са определили размера на превишенията на разходваните над получените средства. Тези суми формират данъчни основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК, въз основа на които точно са установени допълнително дължимите данъчни задължения и следващите се лихви за забава. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на Дирекция "ОДОП"- П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 1 361.34 лв Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение