Определение № 63 от 24.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 180/2021 г.

Производството е по чл. 282, ал.5 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Гаранционен фонд, чрез процесуалния представител – юрисконсулт Т. М., с която се иска сумата от 45 000 лв., внесена от дружеството по сметката на ВКС и служеща като обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК, за спиране изпълнението на въззивно решение № 12139 от 20.10.2020 г. по в. гр. д. № 1664/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав, да бъде възстановена на молителя. Твърдението е, че сумата е преведена по сметката на ЧСИ и взискателите са удовлетворени. Ответниците по молбата по чл.282, ал.5 ГПК – Л. И. Г., Б. Л. Г., както и третото лице – помагач П. Л. П., в предоставения им от съда срок не изразяват становище. Настоящият състав намира, че молбата за освобождаване на внесеното обезпечение следва да бъде удовлетворена. С определение № 483 от 04.12.2020 г. по ч. т. д. № 2293/2020 г., постановено от състав на II-ро т. о. на ВКС е спряно на основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 12139 от 20.10.2020 г. по в. гр. д. № 1664/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 457 от 17.01.2020 г. по гр. д. № 10003/2018 г. на Софийски градски съд, Гаранционен фонд е осъден да заплати на Л. И. Г. сумата 38 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от телесно увреждане, причинено в резултат на настъпило на 10.10.2017 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.03.2018 г. до окончателното й плащане, както и да заплати на Б. Л. Г. сумата 7 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от телесно увреждане, причинено в резултат на настъпило на 10.10.2017 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.03.2018 г. до окончателното й плащане, срещу внесено обезпечение в този размер. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба, подадена от Гаранционен фонд. С определение № 60527 от 06.10.2021 г. по т. д. № 180/2021 г. на ВКС, I-во т. о., постановено по реда на чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение № 12139 от 20.10.2020 г. по в. гр. д. № 1664/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав в обжалваната от касатора част, поради което от датата на постановяване на акта на касационната инстанция въззивното решение е влязло в законна сила. Видно от представените към молба с вх. № 2316/15.03.2022 г. на ВКС, удостоверения съответно с изх. № 00146/04.03.2022 г. и изх. № 00145/04.03.2022 г., издадени от ЧСИ М. Д. с рег. № 787 район на действие Софийски градски съд, по образуваните изпълнителни дела № 20207870400155 и изп. дело № 20207870400154 със страни съответно: Л. И. Г. – взискател и Гаранционен фонд – длъжник, както и Б. Л. Г. – взискател и Гаранционен фонд – длъжник, задълженията на застрахователното дружество за присъдените като обезщетение суми с първоинстанционното и въззивното решения са изплатени на взискателите. Внесената като обезпечение сума по чл.282, ал.2, т.1 ГПК цели да обезпечи удовлетворяването на кредиторите за присъденото вземане. От приложените към молби с вх. № 70111/31.12.2021 г. и вх. № 2316/15.03.2021 г. на ВКС доказателства става ясно, че задължението на Гаранционния фонд по образуваните за вземането на кредиторите изпълнителни дела е изцяло погасено и опасност от застрашаване на правния интерес на последните не съществува. Вследствие на това, основанието за задържане на сумата по специалната сметка на ВКС се явява отпаднало. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на I-во т. о.