Определение № 300 от 12.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1886/2020 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на „Полимери Инвест“ АД в несъстоятелност, представлявано от синдика Д. Г., срещу определение № 561/06.11.2019 г. по ч.гр.д. № 363/2019 г. на Апелативен съд Бургас в частта му, с която на основание чл.116 и сл. ЗПКОНПИ се допуска обезпечение „възбрана“ върху описани в жалбата тридесет имота. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, тъй като а качеството си на трето заинтересовано лице, жалбоподателят има самостоятелни права върху имотите, което обосновава и правния му интерес да обжалва допуснатата обезпечителна мярка. В частната касационна жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК. От Комисията за противодействие на корупцията за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез ст.инспектор В. Д., е подаден писмен отговор, в който се твърди недопустимост на молбата поради липса на правен интерес, както и че е подадена след предвидения в чл.117, ал.4 ЗПКОНПИ срок, а по същество, че същата е неоснователна. При проверка допустимостта на подадената частна касационна жалба, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е процесуално недопустима поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.4 ЗПКОНПИ, определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок, а според чл.135 ЗПКОНПИ за неуредените въпроси следва да намерят субсидиарно приложение разпоредбите на ГПК. С т.6 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено във връзка с обезпечителния процес, се приема, че трето лице е легитимирано да обжалва налагането на обезпечителна мярка „възбрана“ върху недвижим имот или да иска нейната отмяна, когато твърди, че е действителният собственик на имота и неправилно е посочен за собствен на ответника, с оглед на което възражението на комисията за липса на правен интерес от обжалване на наложеното обезпечение е неоснователно. Когато липсват доказателства за уведомяването на жалбоподателя за наложената обезпечителна мярка /според справка на Агенция по вписванията /л.332/, съобщението е върнато на 13.11.2019 г. с отбелязване, че е изпратено на „несъществуващ адрес“/, срокът за обжалване тече от датата на узнаване наложеното обезпечение. В случая, администриращият съд е дал изрични указания на жалбоподателя да представи доказателства за датата на която е уведомен за обезпечителните мерки. В изпълнение на дадените указания, с молба вх.№ 2801/19.05.2020 г. /л.327/ жалбоподателят е посочил, че е узнал за наложените възбрани върху имотите „едва на 04.02.2020 г.“ след извършена проверка на място в Служба по вписванията - [населено място]. От данните по делото е видно, че частната касационна жалба с вх. № 2280/13.03.2020 г. на „Полимери Инвест“ АД в несъстоятелност, е била изпратена с куриер на 11.03.2020 г., т.е. след изтичане на 7-дневния срок по чл.117, ал.4 ЗПКОНПИ, поради което е частната жалба е просрочена. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.