Определение № 10342 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9379/2026 г.

ВАСОсмо отделение20.10.2026 г.докладчик Росица Драганова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1185 от 16.07.2026 г., постановено по адм. д. № 262/2026 г. по описа на Административен съд – Ямбол. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА /п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Д. И. Б., [ЕГН], чрез упълномощената при условията на чл. 32, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс нейна дъщеря Г. Т. Б. (с юридическа правоспособност), против Определение № 1185 от 16.07.2026 г., постановено по адм. д. № 262/2026 г. по описа на Административен съд – Ямбол. С определението е оставена без разглеждане жалбата на Д. Б. против писмо с изх. № 2801-12844/17.06.2026 г., издадено от кмета на община Ямбол, а производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 1 АПК. С жалбата се претендира отмяна на определението като неправилно и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Заявена е претенция за съдебно-деловодни разноски. Ответникът – кмета на община Ямбол, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС-Ямбол, по жалба на Д. И. Б., е било писмо изх. № 2801-12844/17.06.2026 г., издадено от кмета на община Ямбол. За да прекрати производството по делото, съдът е достигнал до извод за недопустимост на подадената жалба на основанието по чл. 159, т. 1 АПК, след като е приел, че оспореното писмо представлява изразено становище по подадени възражения от Д. Б. относно деклариране на имот и МПС, в качеството ѝ на наследник на Т. Б.. Писмото е произнесено по реда за разглеждане на сигнали, поради което на основание чл. 124, ал. 2 АПК не подлежи на обжалване по съдебен ред. Определението е правилно. От съдържанието на оспореното писмо е видно, че същото е с копие до Министерство на иновациите и дигиталната трансформация и е в отговор на „поредица от възражения от Д. Б., в качеството ѝ на наследник на Т. Б.“. Съдът е анализирал твърденията в жалбата, фактите и предприетите действия в протеклото административно производство. Правилен е изводът, че оспореното пред първоинстанционния съд писмо изх. № 2801-12844/17.06.2026 г., издадено от кмета на община Ямбол, представлява краен акт на органа по сигнали на жалбоподателката във връзка с нейни възражения относно предприети действия от общинските служители по повод на подадени от нея декларации, който не подлежи на оспорване. Като издадено в административно производство по подаден сигнал, цитираното писмо не съдържа волеизявление на административен орган, с което да се създават права или задължения или с него непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси на подателя, не съдържа отказ за издаване на административен акт, не съдържа и отказ за разглеждане на поставения пред органа въпрос. Същото има единствено уведомителната функция да доведе до знанието на подателя на сигнала становището на органа. Поради това и чл. 124, ал. 2 АПК предвижда необжалваемост на решенията по подаден сигнал. В обжалваното определение е посочено, че по подадената от Д. Б. декларация е налице изрично произнасяне от орган по приходите в община Ямбол с писмо рег. № 2801-13500/25.06.2026 г., което тя е заявила изрично пред съда, че не обжалва. Обжалването на този акт по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка за обжалването му по съдебен ред. С оглед изложеното, обжалваното определение е постановено при съобразяване на всички факти по делото и в резултат на анализ на релевантните относно допустимостта на оспорването въпроси. Изведен е правилен правен извод за недопустимост на жалбата поради наличие на основанието по чл.159, т. 1 АПК, поради което определението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на частния жалбоподател присъждане на разноски за настоящото съдебно производство не се дължи, а ответникът не е предявил претенция за присъждане на такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,

Цитирани разпоредби

7