Решение № 138 от 4.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 265/2009 г.

Решение № 138 от 4.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 265/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С. С. К. и М. С. Р. са обжалвали въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 614 от 26.11.2008 г. по гр. д. № 680/2008 г. Ответницата Р. М. Т. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. С определение по чл. 288 ГПК касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса разпореждането с обект в сграда на етажна собственост включва ли и принадлежащите му общи части на основание чл. 98 ЗС . С оглед задължителните разяснения на ТР 1/2009 г. на ВКС, ОСГК и ТК следва да се преквалифицира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Великотърновският окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд гр. Е. № 15 от 27.03.2008 г. по гр. д. № 331/2007 г., с което е отхвърлен установителния иск за собственост на 38/295 ид. ч. от УПИ * кв. 42 по плана на гр. Е.. По делото е установено и е прието от въззивния съд от фактическа страна, на ищците С. С. К. и М. С. Р. е възстановено правото на собственост по реда на ЗВСМРСА на магазин /дюкян/ на първия етаж в жилищната сграда на ул. "И" № 7 в гр. Е., продаден по реда на ПМС 60/1975 г. през 1985 г. на Общински народен съвет гр. Е. с договор а ответницата Р. М. Т. е закупила от О. гр. Е. с писмен договор от 30.11.1998 г. едно дюкянско помещение от първия етаж и две изби и жилищният етаж, както и цялото дворно място - парцел **** кв. 42. Спорен по делото е въпроса реституирана ли е на ищците и идеална част от дворното място. Въззивният съд е приел, че по реда на ПМС са могли да бъдат изкупувани само магазини, без дворни места, следователно и реституцията може да настъпи само за тези обекти и поради това ищците не притежават идеална част от мястото. Становището на въззивния съд, че при продажбата е прехвърлен само дюкяна, без дворното място противоречи на практиката на ВКС във връзка с правният статут на общите части на сгради в режим на етажна собственост. С решение на ОСГК на ВС № 154 по гр. д. № 131/64 г., е прието, че когато етажният собственик прехвърли на трето лице собственото си жилище, приобретателят придобива правата на своя праводател и върху съответните общите части, макар това да не е упоменато в нотариалния акт. Настоящият състав на ВКС намира за правилно второто становище, защото общите части в етажната собственост са предназначени да обслужват отделните самостоятелни обекти. Те са тяхна принадлежност и по правилото на чл. 98 ЗС следват главната вещ. С оглед разрешението на въпроса по чл. 280, ал. 1 ГПК, по който е допуснато касационното обжалване, изводът на въззивния съд, че след като в ПМС 60/1975 г. за изброени изрично обектите на изкупуване - магазини, работилници, складове и ателиета, то продажбата им във всички случаи изключва и земята, върху която са изградени е незаконосъобразен. Както вече се посочи прехвърлянето на обект в етажна собственост включва и общите части от сградата в това число и земята и без изрично да е посочено в договора. Правилото на чл. 98 ЗС няма да намери приложение само когато етажната собственост е учредена в сграда, която е суперфициарна собственост по чл. 63 ЗС. Съгласно чл. 1 от ЗВСМРСА правото на собственост на бившите собственици и наследниците им на продадените по реда на ПМС № 60 от 1975 г. обекти се възстановява, ако в срок до 1 г. от влизане на закона в сила върнат на купувачите, съответно на техните правоприемници, получените от продажбата суми. Следователно реституцията настъпва по силата на закона с възстановяване на получената сума при продажбата. Отписването на имота от книгите за държавна собственост е административна дейност без вещноправни последици, тъй като те имат само регистриращо значение. Ето защо отговорът на въпроса какъв е обемът на реституираните права на ищците изисква да се установи какъв статутът на сградата към момента на продажбата на магазина. От императивния характер на разпоредбите на чл. 38 и 98 ЗС следва, че съдът е бил длъжен да прояви активност при изясняване на делото от фактическа страна като след отделяне на спорното от безспорното на страните по реда на чл. 109, ал. 1 ГПК (отм.) разпредели доказателствената тежест между тях като укаже на ищците, които твърдят, че притежават идеални части от мястото да представят доказателствата, с които са се легитимирали като собственици при продажбата, за да се установи кога е възникнала етажната собственост и дали тя включва и мястото. Необходимо е било също така да се изчисли по правилото на чл. 40 ЗС чрез изслушване на вещо лице обема на припадащите се общи части към всеки от самостоятелните обекти в етажната собственост. Допуснатите нарушения на закона и процесуалните правила са основание съгласно чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК въззивното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане поради необходимостта за събиране на нови доказателства. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение