Определение № 10300 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9340/2023 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Казаков, от гр. София, [жк], [адрес], срещу Разпореждане № 4405 от 25.05.2023 г. на Административен съд – София-град, по административно дело № 4630/2023 г. С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлили като неоснователно искането на Г. Казаков да бъдат преустановени незаконосъобразни действия, представляващи задържане на свидетелство за управление на моторно превозно средство № 284016932 и контролен талон от служители на ОПП-СДВР на 12.05.2023 г. Частният жалбоподател, счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да го отмени и да реши въпроса по същество като уважи първоначалната жалба. Частният жалбоподател се представлява от адв. Г. Митева, Адвокатска колегия, гр. София Ответникът по частната жалба – Отдел „Пътна полиция“ при СДВР не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд счита частната жалба за недопустима. Обжалването разпореждане е постановено в производство по чл. 250 АПК. Съгласно чл. 254, ал.1 АПК „Разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от издаването му от органа или длъжностното лице, които са извършили действията, когато искането е уважено, и от всеки, който има правен интерес, когато искането е отхвърлено“. Обжалването разпореждане е постановено на 25.05.2023 г. от Административен съд – София-град съответно тридневният срок за обжалване започва да тече именно от 25.05.2023 г. и изтича на 29.05.2023 г. (понеделник, присъствен ден) и за двете страни. Частната жалба е подадена по електронен път на 01.06.2023 г., след изтичане на определения от закона срок за обжалване, поради което е недопустима за разглеждане. Действително обжалваното разпореждане е съобщено на страна на 30.05.2023 г., видно от разписката на съобщението до адв. Г. Митева, но срокът за обжалване съгласно изричната норма на чл. 254 АПК не изисква съобщаване на разпореждането, поради което извършеното такова не може да доведе до удължаване на определения от закона срок. С оглед изложеното частната жалба, поставила начало на настоящото производство е недопустима за разглеждане като подадена след преклузивния за това срок, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Водим от изложеното и основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение