Определение № 50133 от 19.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 739/2022 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от процесуалния пълномощник на С. И. М. за допълване в частта за разноските на определение № 50261 от 23.05.2023 г. по т.д.№ 739/2022 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което по жалба на ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД не е допуснато касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд по в.т.д.№ 445/2021 г. Ответникът по молбата, чрез процесуален пълномощник, в срока по чл.248 ал.2 ГПК изразява становище за нейната неоснователност. По така направеното искане съдът съобрази следното: Молбата за допълване на определението е депозирана в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна и следва да бъде уважена, предвид следното: С определението по чл. 288 ГПК от 23.05.2023 г. съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното от молителката в отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, каквито се дължат съобразно изхода от спора. Видно от материалите по делото, към отговора са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 29.03.2022 г. за уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв., платимо по банков път; фактура относно това задължение и банково извлечение, установяващо неговото плащане на 29.03.2022 год. Посочените факти изпълват изискванията на чл.78 ГПК и чл.248 ГПК, поради което съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение