Определение № 3926 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3506/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от В. П. С. от [населено място], община Марица, област Пловдив срещу Определение №2887 от 12.03.2026 г. на Административен съд (АС) - Пловдив по адм. дело №711/2026 г. С определението е оставено без уважение искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-6207-000042 от 28.02.2026 г. на ВПД началник група към Районно управление (РУ) – Труд, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Пловдив, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“. Частният жалбоподател - В. П. С. счита, че определението е неправилно. Излага, че е два дни преди издаване на заповедта, нарушението е било отстранено, като е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и са постигнати целите на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания. Твърди, че в деня на издаване на оспорваната заповед, нейното предварително изпълнение не реализира преследваната от закона цел. Счита, че когато регистрацията се прекратява след уведомяване на Гаранционния фонд, което се извършва от административния орган, а не настъпва като последица по силата на закона, тогава се дължи уведомяване на собственика и/или на вписания ползвател. Сочи, че е налице реална възможност допуснатото предварително изпълнение на ПАМ да му причини вреди, тъй като ще се отрази неблагоприятно на финансовото му състояние. Ще наруши обслужването на болната му майка и транспортирането й до медицински заведения. Предвид изложеното, прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Претендира направените по делото разноски. Ответникът – на ВПД Началник група към РУ – Труд, ОДМВР – Пловдив, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение АС – Пловдив е оставил без уважение искането на В. П. С. за спиране на предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-6207-000042 от 28.02.2026 г. на ВПД Началник група към РУ – Труд, ОДМВР – Пловдив, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП. За да постанови определението си съдът е посочил, че дори да се даде доверие на твърдението на жалбоподателя, че ще понесе вреди от предварителното изпълнение на заповедта, които не се доказват нито по вид, нито по размер, то тези вреди ще са типични и производни от постигане целите на административната принуда. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице и „нови обстоятелства“, които да обосновават спиране на допуснатото предварително изпълнение. Предвид изложеното съдът е счел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно и го е оставил без уважение. Определението е неправилно. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-6207-000042 от 28.02.2026 г. на ВПД Началник група към РУ – Труд, ОДМВР – Пловдив, е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП, - „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“. ПАМ е приложена заради това, че на 28.02.2026 г. около 12.05 часа в община Марица на път трети клас №565, С. е управлявал МПС БМВ Х3 с рег. № [рег. номер], със служебно прекратена регистрация на 03.02.2026 г., поради липса на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. По делото не се спори, че предварителното изпълнение на мярката би довело до невъзможност С. да управлява МПС за придвижване. Представени са и доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК. От удостоверение от Гаранционния фонд е видно, че към 28.02.2026 г. превозното средство, с регистрационен номер [рег. номер], има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, с начална дата на покритие 28.02.2026 г., 13:00:58 ч. и крайна дата на покритие 27.02.2027 г. 23:59:59 ч. Предвид посоченото и на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП прекратената регистрация на пътното превозно средство е възстановена служебно след извършване на нарушението, за което е приложена процесната ПАМ. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. След като регистрацията на МПС е възстановена, предварителното изпълнение на мярката, до решаване на спора по същество, единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя. Изложеното води до извод, че предварителното изпълнение на оспорения акт, при възстановена регистрация на МПС, би могло да доведе до настъпването за жалбоподателя на значителна и трудно поправима вреда. Налице е основание по чл. 166, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК за спиране предварителното изпълнение на акта. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно. По искането за разноски на жалбоподателя следва да се произнесе първоинстанционният съд с крайния съдебен акт, разрешаващ спора по същество, съобразно изхода на правния спор. Предвид изложеното, направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноските по настоящото дело, е неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение