Решение № 1557 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7501/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигуритена каса гр. Ямбол, подадена чрез пълномощник главен юрисконсулт К. Николова, срещу решение № 685/07.05.2025 г., постановено по адм. дело № 231/2024 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол, в частта, с която са отменени наложените санкции за нарушенията по т. 2 и т. 3 от Заповед за налагане на санкции № РД-09-181/27.06.2024 г. на Директор на РЗОК Ямбол. Счита, че решението е немотивирано, поради което е незаконосъобразно – отменително основание по чл.209 т.3 от АПК. Моли да се отмени решението в оспорваната част, като неправилно и незаконосъобразно, както и да се потвърди заповедта на директора на РЗОК-Ямбол за налагане на санкции по т. 2 и т. 3. Претендират се разноските по делото пред двете съдебни инстанции. В писмено становище прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът - МБАЛ "Свети Йоан Рилски" ООД в писмен отговор по делото подадена чрез пълномощник адвокат Ж. Димова, оспорва касационната жалба, като излага подробни съображения по съществото на спора за законосъобразен съдебен акт. Претендира деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Ямбол е Заповед за налагане на санкции № РД-09-181/27.06.2024 г., издадена от Директора на РЗОК – Ямбол, с която на основание чл. 473, ал. 3 и чл. 455, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2023 - 2025 година на МБАЛ "Свети Йоан Рилски" ООД са наложени общо четири санкции „финансова неустойка“ в размер на по 200 лева всяка, или в общ размер на 800 лева, за допуснати от изпълнителя нарушения на изискванията за осъществяване на дейността. С решението административният съд е приел за установено, че производството по издаване на процесната писмена покана е започнало със Заповед №РД-24-210 от 21.05.2024 г. на Директора на РЗОК – Ямбол, с която е разпоредено извършването на проверка на изпълнителя на БМП МБАЛ „ Свети Йоан Рилски“ ООД по Договор № 280348 от 18.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № ПП-БМП-198 от 31.05.2024 г., съдържащ констатации за извършени нарушения от изпълнителя на БМП, както предмет на производството пред касационната инстанция са тези по т.2 и т.3, а именно: По т.2. по ИЗ № 1265/2024 на С. И. С., приет на 03.04.2024г. в 10:15 часа по КП № 192 „Оперативни интервенции при диабетно стъпало, без съдово реконструктивни операции“, дехоспитализиран на 08.04.2024 г. в 11:00 часа с подобрение: Посочено е в протокола, че снетата анамнеза при прегледа в КДБ не кореспондира с тази, описана при прегледа в извънболничната помощ от д-р Ч. само един ден преди хоспитализацията, в резултат на което ЗОЛ е насочено за болнично лечение от специалиста - ендокиронолог. Лечебно-диагностичен план, включващ план на изследване: [заличен текст]. План на лечение: оперативно, медикаментозно (същите описани в ИЗ и Епикриза). Протокол от образно изследване № 337 от 03.04.2024 г. със заключение: „[заличен текст]“. В ИЗ било документирано съгласно Оперативен протокол № 378 от 03.04.2024 г. оперативна интервенция с код на процедура [заличен текст] с оператор д-р П. Б.. По време на операцията било документирано: взет материал за [заличен текст], лабораторен номер 597 от 03.04.2024 г. с резултат от 29.02.2024 г. „[заличен текст]“. В хода на проверката на основание чл. 448 от НРД за МД за 2023 - 2025 година, пациентът бил поканен за съдействие на контролните органи с цел уточняване на дейността и оказаната медицинска помощ от страна на ЛЗ за БМП в писмен вид, ЗОЛ се отзовало, като била проведена анкета по телефона, в която лицето посочило, че не е извършвана операция, а само вливания за болките в краката. Така описаното е възприето като нарушение на основната оперативна процедура [заличен текст], тъй като не била извършена в съответствие с изискванията на КП № 192 и съответно клиничната пътека не била завършена на основание § 1, т. 2, буква „а“ от Допълнителната разпоредба на НРД за медицинските дейности за 2023 - 2025 година. Констатираното е квалифицирано като нарушение на разпоредбите на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, вр. чл. 381, ал. 1, т. 3 и чл. 383, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2023 - 2025 година. По т.3 по ИЗ № 1399/2024 на П. Н. Н., приета на 12.04.2024 г. в 11:27 часа по КП № 192 „Оперативни интервенции при диабетно стъпало, без съдово - реконструктивни операции“, дехоспитализирана на 15.04.2024 г. в 12:30 часа с подобрение: Посочено е в протокола, че в ИЗ е документирано съгласно Оперативен протокол № 432 от 12.04.2024 г. оперативна интервенция с код на процедура [заличен текст] с оператор д-р Г. Ъ.. По време на операцията е документирано: [заличен текст], лабораторен номер 661 от 12.04.2024 г. с резултат от 15.04.2024 г. „[заличен текст]“. Документираната интервенция е описана като извършена от д-р Г. Ъ. от 14:30 до 15:00 часа. В хода на проверката на основание чл. 448 от НРД за медицинските дейности за 2023 - 2025 година пациентката е поканена за съдействие на контролните органи с цел уточняване на дейността и оказаната медицинска помощ от страна на ЛЗ за БМП в писмен вид. ЗОЛ се отзовало и попълнило анкета, в която посочило, че е постъпило за болнично лечение през месец януари и през месец април 2024 г. През месец януари и е извършвана операция, а през месец април е лекувана с [заличен текст], но операция не е извършвана. Въз основа на горното е възприето, че описаното съставлява нарушение, изразяващо се в това, че основната оперативна процедура [заличен текст], не е извършена в съответствие с изискванията на КП № 192 и във връзка с § 1, т. 2, буква „а“ от Допълнителната разпоредба на НРД за медицинските дейности за 2023 - 2025 година е прието, че клиничната пътека не е завършена. Така посоченото е квалифицирано като нарушение на разпоредбите на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, вр. чл. 381, ал. 1, т. 3 и чл. 383, ал. 1 от НРД (МД) 2023 - 2025 година. Протокол № ПП-БМП-198 от 31.05.2024 г. е надлежно връчен на 22.05.2024 г. От изпълнителя на болнична помощ е депозирано Становище вх. № 29-02-267 от 06.06.2024 г. по описа на РЗОК, с което са оспорени констатациите на контролния орган по т. 1, т. 2 и т. 3 от съставения протокол с излагане на подробни съображения и прилагане на съответните подкрепящи ги писмени доказателства. Спорът е отнесен за разрешаване от арбитражна комисия, която не е успяла да вземе решене по отношение ИЗ №1265/2024 за ЗОЛ С. И. С. и ИЗ № 139/2024 за ЗОЛ П. Н. Н.. При пълно възприемане на отразените в двата протокола констатации и изводи за допуснати от изпълнителя на болнична помощ нарушения на изискванията за осъществяване на дейността Директорът на РЗОК - Ямбол издал процесната заповед, с която на основание чл. 473, ал. 3 и чл. 455, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2023 - 2025 година на МБАЛ „Свети Йоан Рилски“ ООД в качеството на изпълнител на болнична помощ наложил четири санкции „финансова неустойка“ в размер на по 200 лева всяка, възлизащи общо на 800 лева, за допуснати от изпълнителя нарушения. Заповедта е оспорена пред съда, като с обжалваното решението АдмС-Ямбол е отменил точки 2 и 3 от същата, като е кредитирал заключението на допуснатата съдебно медицинска експертиза и отхвърлил жалбата по отношение т.1 и 4 от заповедта. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение в обжалваната му част за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за налагане на санкции, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор. Направените изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, чиято съвкупна преценка обуславя крайния извод за наличието на основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил процесната писмена покана. Според настоящия състава на ВАС, правилни са изводите на АдмС Ямбол за липса на нарушение на разпоредбите на чл. 381, ал. 1, т. 3 вр. чл.383 ал.1 от НРД за МД за 2023-2025 г., когато НЗОК заплаща на изпълнител на БМП за случай по КП при наличие на следните условия: т. 3 – спазени са индикациите за хоспитализация и диагностично-лечебния алгоритъм, поставена е окончателна диагноза и критериите за дехоспитализация по съответната КП, както и са изпълнени условията за завършена КП. По отношение на ИЗ № 1265/2024 на ЗЗОЛ С. И. С., експертизата е посочила, че не може да определи дали е извършена основната оперативна процедура [заличен текст] поради невъзможността и неизвършения медицински преглед, с който може да се удостовери локалният статус на лицето - разговорът с лицето по телефона и потвърденото устно оперативно лечение не могат да послужат за целите на обективната съдебномедицинска експертиза. При разпита в съдебно заседание вещото лице е заявило, че причината за неизвършване на клиничен преглед на пациента е отказът му да се яви на прегледа. По делото е налична подписана от ЗЗОЛ С. И. С. декларация с дата 04.06.2024 г., с която лицето декларира, че през месец април е пролежало в МБАЛ „Свети Йоан Рилски“, гр. Ямбол, където от д-р Б. му е извършена операция на [заличен текст]. Така декларираните обстоятелства се потвърждават и от дадените по делото на 07.04.2025 г. показания от С. И. С., който свидетелства за това, че през предходната година е пролежал в болница „Йоан Рилски“, където ходи всяка есен и пролет на вливки заради здравословни проблеми с поставени диагнози [заличен текст]. Свидетелят сочи, че при последното посещение в болницата през пролетта на миналата година имал [заличен текст], което наложило престой в болничното заведение за извършване на процедури ([заличен текст]). След изписването от болницата получил телефонно обаждане от някаква институция (не разбрал коя е), със запитване относно престоя му в болницата и извършените манипулации – свидетелят отговорил на въпросите, като посочил, че периодично посещавал болницата за [заличен текст], както и че при последното посещение се наложило пролежаване в болничното заведение заради наличие на [заличен текст], като му били извършени посочените процедури - [заличен текст]. При това положение и с оглед възприетото от органа в заповедта, че нарушението се изразява в това, че основната оперативна процедура [заличен текст] не е извършена в съответствие с изискванията на КП № 192, съответно клиничната пътека не е завършена съобразно разписаното в § 1, т. 2, буква „а“ от Допълнителната разпоредба на НРД за медицинските дейности за 2023 - 2025 година, първоинстанционния съд правилно е приел, че не е доказано по категоричен начин наличие на вмененото нарушение, квалифицирано като такова по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, вр. чл. 381, ал. 1, т. 3 и чл. 383, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2023 -2025 година. За ИЗ № 1399/2024 на ЗЗОЛ П. Н. Н., експертизата е приела, че основната оперативна процедура [заличен текст] е извършена в съответствие с изискванията на КП 192, съответно - клиничната пътека се счита за завършена, тъй като е извършена една основна оперативна процедура, и минимум по една диагностична процедура от три различни групи (рубрики) по МКБ 9 КМ, посочени в приложение № 24 (една основна оперативна процедура и минимум по една диагностична процедура от три различни блока но AKMП, насочени към основната диагноза). При това положение и с оглед отразените в медицинската документация данни за П. Н. Н., АдмС Ямбол обосновано е приел, че неправилно административния органът е наложил санкция за допуснато нарушение по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, вр. чл. 381, ал. 1, т. 3 и чл. 383, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2023 -2025 година. В тежест на административния орган е да докаже фактическите и правни основания за издаването на административния акт. След като не е сторил това, правилно първоинстанционният съд е отменил заповедта за налагане на санкции по точка 2 и 3 от същата. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, формирани при осъществения съдебен контрол, обосноваващи материална незаконосъобразност на оспорения административен акт в тази му част. Първоинстанционният съд извършва правилна преценката досежно недоказаност на относимите юридически факти, изложени като мотиви за отмяна на административния акт в тази му част. Неоснователни са възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. При правилно установени фактически обстоятелства,изводите на състава на АССГ за липса на нарушение на материалния закон се явяват обосновани. Въз основа на изложеното, Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение в оспорените му части е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, с оглед отхвърляне касационната жалба, в тежест на касатора следва да се възложат направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение. Такова се претендират в размер на 550 евро, като е представена разписка за внасянето им инкорпорирана в представеното по делото пълномощно. Съдът счита, че възражението за прекомерност на това възнаграждение, направено от касатора, е основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото, извършената от адвоката работа и материалния интерес на делото, поради което такива следва да бъдат определени в размер на 250 евро. От бюджета на юридическото лице, в структурата на което е административния орган, издал отменения акт - Национална здравноосигурителна каса, гр. София, съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да бъдат възстановени сторените от ответника, МБАЛ „ Свети Йоан Рилски“ ООД, разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер от 250 евро. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2,предложение първо АПК Върховен административен съд тричленен състав на шесто отделение