Определение № 137 от 01.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1170/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на ответника „Профи Мърчъндайзинг Груп“ ЕАД срещу решение № 7561 от 03.12.2018г. и решение № 276 от 14.01.2019г., постановени по в. гр. дело № 9585/2018г. на СГС, гражданско отделение, ІІІ-„в“ въззивен състав. С решение № 276 от 14.01.2019г. по в. гр. дело № 9585/2018г., СГС, гражданско отделение, ІІІ-„в“ въззивен състав, се е произнесъл по молба на ищцата Г. Б. Г. с правно основание чл. 250 ГПК за допълване на въззивното решение № 7561 от 03.12.2018г. по същото дело в частта досежно претендираната законна лихва върху процесната главница от датата на трудовата злополука до окончателното изплащане. СГС е допълнил решението си, осъждайки ответника да заплати на ищцата законна лихва за забава върху главницата от 7 000 лв. (обезщетение за неимуществени вреди от процесната трудова злополука на основание чл. 200 КТ) за периода: 16.02.2015г. (датата на трудовата злополука) – 27.03.2018г. (датата на частичното доброволно плащане на сумата 2 400 лв. в хода на процеса) и законната лихва за забава върху главницата от 4 600 лв. (обезщетение за неимуществени вреди от процесната трудова злополука на основание чл. 200 КТ, останало след доброволното плащане) за периода: 16.02.2015г. до окончателното плащане. С горепосоченото допълнително решение по чл. 250 ГПК, на основание чл. 247 ГПК, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, в която искът за мораторна лихва върху процесната главница за периода: 16.02.2015г. – 06.12.2017г. (датата на исковата молба) е отхвърлен. Настоящият съдебен състав на ВКС, в изпълнение на правомощията си по чл. 247 ГПК намира следното: В мотивите на допълнителното решение № 276 от 14.01.2019г. по в. гр. дело № 9585/2018г. на СГС се съдържат подробни правни аргументи както за основателност на молбата за допълване на въззивното решение досежно претендираната законна лихва за забава върху главницата, така и за нейната неоснователност. Това е така, тъй като претенцията на ищцата за заплащане на лихва за забава върху претендираното и присъдено обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука по чл. 200 КТ е една и е за периода от настъпването на трудовата злополука до окончателното плащане. Въззивният съд е възприел в диспозитива на решението си две различни претенции - една за законна лихва за забава и друга за мораторна лихва за забава върху една и съща главница и за един и същи период, при което тази една и съща акцесорна претенция веднъж е счел за основателна, а втори път – за неоснователна като погасена чрез доброволното плащане от 27.03.2018г.. При това произнасяне е формирано несъответствие между действителната воля на решаващия съд и обективирането й в диспозитива на решението, при което единствената претенция за заплащане на законна лихва за забава върху процесната главница веднъж е уважена, а втори път – отхвърлена като погасена чрез плащане. Освен това макар в мотивите на допълнителното решение, СГС да е съобразил, че законната лихва за забава върху частично платената на 27.03.2018г. главница от 2 400лв., се дължи за периода: 16.02.2015г.- 27.03.2018г., а върху дължимият остатък от 4 600 лв. – за целия период: 16.02.2015г. до окончателното плащане, в диспозитива на решението е присъдил лихвата върху цялата главница от 7 000 лв. за периода: 16.02.2015г. – 27.03.2018г. и отделно върху остатъка от 4 600лв. – за периода от 16.02.2015г. до окончателното плащане. По този начин върху главницата от 4 600лв. е присъдена два пъти законната лихва за забава за периода: 16.02.2015г.-27.03.2018г.. Въззивният съд не е съобразил в диспозитива на решението си и посоченото в мотивите доброволно плащане в хода на процеса, на 27.03.2018г., на законна лихва за забава в размер на 765. 51 лв., която погасява (според собствените му правни изводи) целия дължим размер на претендираната законна лихва за забава върху главницата. Съобразно гореизложеното, налице е несъответствие между формираната истинска воля на въззивния съд по акцесорната претенция на ищцата за заплащане на законна лихва за забава върху процесната главница за периода от датата на трудовата злополука до окончателното плащане и нейното обективиране в писмения текст на диспозитива на допълнителното въззивно решение, съставляващо очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК. Касационна жалба с вх. № 27569 от 27.02. 2019г. следва да бъде разгледана като молба с правно основание чл. 247 ГПК, доколкото основните съображения в нея са за противоречие в произнасянето на въззивния съд между мотивите и диспозитива на въззивното решение по чл. 250 ГПК. Компетентен да отстрани констатираната очевидна фактическа грешка е СГС, на който делото следва да бъде върнато с горепосочените задължителни указания. След произнасянето на въззивния съд по констатираната очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК в допълнителното въззивно решение, делото следва да бъде изпратено на настоящия състав на ВКС за произнасяне по подадената касационна жалба срещу решение № 7561 от 03.12.2018г. по в. гр. дело № в. гр. дело № 9585/2018г. на СГС, гражданско отделение, ІІІ-„в“ въззивен състав. На основание изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС,