Определение № 576 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 220/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. И. С. чрез адв. М. П. срещу разпореждане № 73/03.01.2012 г. на Варненския окръжен съд по ч. гр.д. № 2443/2012 г., с което е върната частната му касационна жалба против определение _ 3450/06.12.2011 г. по същото дело. Излага доводи за неправилност. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 275 ГПК от легитимна срана срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Определението на окръжния съд е правилно. Нотариалното производство, както и това по вписванията, има охранителен характер, но в него съдия изпълнителят, както и нотариусът не са страна. Те са длъжностни лица с определена от закона компетентност. Правото да обжалват отказите на съдията по вписванията имат само страните в нотариалното производство, а нотариусът и съдия изпълнителят не са такива, нито действат като техни представители. Варненският окръжен съд с определение №3450/06.12.2011 г. по ч.гр.д. № 2443/2011 г., като е отменил първостепенния съдебен акт, е спрял изпълнението по изпълнително дело № на ЧСИ Д., рег. № с район на действие Варненския окръжен съд. И. С. е подала частна касационна жалба, която е върната от администриращия съд по съображения, че въззивното определение по чл. 420, ал. 2 ГПК е окончателно. Разпореждането на Варненския окръжен съд е правилно. Разпоредбата на чл. 420 ГПК е аналогична с тази по чл. 250 ГПК /отм./ и цели настъпването на същите правни последици. В ТР 1-2010-ОСГТК ВКС е прието, че понятието „други производства” по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК са не всички останали производства, различни от исковото.Определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства, са тези съдебни актове, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен въпрос, свързан с предмета на съответното съдебно производство и те могат да се обжалват. Тълкувателното решение е задължително и следва да се съобразява от всички съдилища в страната. Определението по чл. 420, ал. 1 ГПК не прегражда развитието на заповедното производство, следователно не попада и в категорията преграждащи по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Следователно, определението по чл. 420, ал. 1 ГПК е изключено от касационен контрол. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика напр. О-652-2009 Г. ПО Ч.Т.Д. № 543/2009 г., О-614-2009 г. по ч.т.д. № 589/2009 г., О-538-І ТО по ч.т.д. № 492/2011 г., О-117-2011-ІІ ТО по ч.т.д. № 41/2011 г. В заключение, обжалваното разпореждане е правилно и трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение