Определение № 9961 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8807/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от А. З. Х. от гр. Сандански, против Определение № 2485 от 15.05.2026г., постановено по адм. дело № 539/2026г. по описа на Административен съд – Благоевград. В частната жалба се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени и че липсва необходимата конкретизация на основанието на претенцията. Жалбоподателят твърди, че в поправената искова молба подробно е изложил конкретните действия и бездействия на органите на МВР, от които извежда претендираните неимуществени вреди, както и самите вреди, периода на изтърпяването им и причинната връзка между поведението на администрацията и настъпилите последици. Посочва, че са индивидуализирани действията по извършената на 30.11.2021 г. проверка, съставянето на АУАН, временното отнемане на свидетелството за управление, задържането за 24 часа и медийното представяне като „дрогиран шофьор“, както и бездействията, изразяващи се в забавяне при изследването на пробите и връщането на свидетелството. Твърди, че са посочени и конкретните неимуществени вреди – психически стрес, тревожност, безсъние, социална изолация, влошено здравословно състояние, накърняване на доброто име и професионалния авторитет, както и неблагоприятните социални и икономически последици от невъзможността да упражнява професията си. Според жалбоподателя тези обстоятелства са достатъчни, за да бъде исковата молба приета за редовна и делото да бъде разгледано по същество. Поддържа още, че дори да са били необходими допълнителни уточнения, това не обосновава прекратяване на производството, тъй като съдът следва да съдейства за изясняване на спора, а прекомерният формализъм ограничава достъпа до правосъдие и нарушава правото на защита по чл. 56 от Конституцията. Поради това иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба не ангажира становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано по искова молба от А. З. Х., с която е предявен осъдителен иск, ведно с лихвите към него от 13.04.2022 г., срещу Министерство на вътрешните работи за сумата от 5 000 евро като обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие на извършена на 30.11.2021 г. проверка с техническо средство, отчело неверен положителен резултат за употреба на наркотични вещества, последвалото съставяне на АУАН, временното отнемане и забавяне за връщане на свидетелството за управление на МПС, задържането на ищеца за срок от 24 часа, както и разпространяването на информация в медиите, представяща го като „дрогиран шофьор". С Разпореждане № 1506/17.04.2026 г. съдът е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца в 7-дневен срок да конкретизира основанието на претенцията, като посочи дали вредите произтичат от незаконосъобразни действия/бездействия или от административен акт, да индивидуализира съответните действия, бездействия или акт, както и извършилите ги органи или длъжностни лица, да уточни периода на твърдените вреди и дали претендира обезщетение във връзка с незаконно обвинение. В предоставения от съда 7-дневен срок, на 04.05.2026 г., ищецът е депозирал уточняваща искова молба. По повод на това разпореждане, в поправената искова молба ищецът твърди, че претендира обезщетение в размер на 5000 евро за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на МВР по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Като действия посочва използването на техническо средство, отчело неверен положителен резултат за наркотични вещества, отнемането на свидетелството му за управление, задържането му за 24 часа и медийното представяне като „дрогиран шофьор“, а като бездействия – забавянето при извършване на изследванията и при връщането на свидетелството за управление. Ищецът твърди, че в резултат на тези действия и бездействия е претърпял психически стрес, тревожност, безсъние и други здравословни оплаквания, накърняване на честта, достойнството и доброто име, загуба на социални контакти и професионален авторитет, както и че е провел медикаментозно лечение. Свързва състоянието си с действията на органите на МВР и се позовава на приложени медицински документи и психиатрична консултация. Посочва още, че като професионален шофьор и собственик на транспортна фирма е бил лишен от възможността да работи за около седем месеца, поради което е загубил клиенти и доходи. Твърди, че наказателното производство срещу него е прекратено на 13.04.2022 г. поради липса на извършено престъпление, но свидетелството му за управление е върнато с допълнително забавяне от два месеца. Според него вредите са започнали на 30.11.2021 г. и продължават и към подаването на уточняващата молба. Ищецът уточнява, че не е обжалвал АУАН № 585555/30.11.2021 г., и изрично заявява, че не претендира обезщетение за незаконно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а единствено за вредите, които свързва с посочените незаконосъобразни действия и бездействия на МВР. С обжалваното Определение № 2485 от 15.05.2026г., съдът е прекратил съдебното производство по адм. дело № 539 по описа за 2026 г. на Административен съд – Благоевград с мотиви, че исковата молба е останала нередовна, поради това, че същата не очертава еднозначно предмета на спора, в нея не са посочени административните органи и/или длъжностни лица, извършили конкретните действия и бездействия, както и не са конкретизирани и посочени от кое действие или бездействие какви вреди твърди, че са произтекли и за какъв времеви период се претендират неимуществените вреди, не е заявен и ясен петитум (искане), съответстващ на обстоятелствената част на исковата молба. Определението е валидно, допустимо и правилно. В конкретния случай се касае за производство, чиято претенция се основава на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да бъде разгледан искът за обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ, той следва да бъде основан на твърдения за вреди /имуществени - загуби или пропуснати ползи и/или неимуществени вреди/, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях, както и да отговаря на всички изисквания по чл. 127 и чл. 128 ГПК, приложим на основание чл. 204, ал. 5 АПК. В този случай, фактите и обстоятелствата, сочени от ищцовата страна като вредоносни определят предмета на спора. Според разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Когато вредите са причинени от незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, тази незаконосъобразност се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се отнася само за фактически действия или бездействия на административен орган или негово длъжностно лице при и по повод извършване на административна дейност. Видно от исковата молба, ищецът твърди, че е понесъл неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни административни действия и бездействия, изразяващи се в задържането на ищеца за срок от 24 часа в РУ-Петрич, забавяне с два месеца при връщането на свидетелството му за управление на МПС, както и създаването на публичен негативен образ на „дрогиран шофьор“, включително чрез публикация в интернет медия. За разглеждането на предявената претенция по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е необходимо индивидуализиране на твърдените вреди и на размера на обезщетението, претендирано за всяка отделна вреда. В този смисъл, правилно първоинстанционният съд е дал указания на ищеца да конкретизира от кое твърдяно действие или бездействие какви вреди твърди, че са му причинени, както и в какъв размер претендира обезщетение за всяка от тях. От данните по делото се установява, че тези указания не са изпълнени нито с исковата молба, нито с уточняващата молба с вх. № 4299/04.05.2026 г. Липсва конкретизация на претендираните вреди по отношение на всяко от посочените от ищеца действия и бездействия, както и на размера на обезщетението, претендирано за всяка отделна вреда. Единствено в исковата молба е посочен конкретен размер във връзка с твърдените неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразното задържане на свидетелството му за управление за периода 13.04.2022 г. – 13.06.2022 г. Посоченото обстоятелство обаче не отстранява нередовността, доколкото това твърдение не съответства на останалите изложени от ищеца в хода на производството твърдения относно произхода и характера на претендираните вреди. Поради това не може да се установи по несъмнен начин какви вреди се претендират като последица от всяко конкретно действие или бездействие и какъв размер обезщетение се търси за тях. При това положение дадените от съда указания не са изпълнени, поради което правилно са приложени последиците от неотстраняването на нередовностите на исковата молба. При неотстраняване на нередовностите в исковата молба в указания срок се поражда задължение за съда да я остави без разглеждане и да прекрати производството по делото. Редовността на исковата молба е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, неотстранените нередовности съставляват пречка за извършването на следващи процесуални действия и водят до недопустимост на съдебното производство, поради което съдът правилно е оставил исковата молба без разглеждане и е прекратил производството по делото. На последно място, частният жалбоподател следва да има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.64 АПК всички действия, бездействия и административно производствени волеизявления, свързани с издаването на административен акт не подлежат на самостоятелно оспорване, освен ако не е изрично предвидено. По тази причина и преценката на тяхната законосъобразност и претенцията за обезщетение са допустими само и единствено след оспорване и отмяна на съответния административен акт С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на Административен съд - Благоевград като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран Върховният административен съд, трето отделение,