Решение № 3279 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10376/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от адвокат Н. Боянина - АК- Благоевград в качеството на процесуален представител на Д. И. Я. с адрес в гр. Благоевград, против Решение № 2694/09.06.2025г. на Административен съд- Благоевград по адм. дело № 644/2024г. С него се отхвърля жалбата му против Решение № 1348-225/08.12.2022г. на Специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия по психични, вътрешни и сърдечно- съдови заболявания, с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 3324/15.12.2021г. към МБАЛ- Благоевград в частта му, относно определеният 71 % ТНР и е определен нов 50% ТНР. Поддържа доводи, че решението е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, НЕЛК не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, ТЕЛК при МБАЛ - Благоевград, Втори състав не се представлява. Ответниците Агенция за хората с увреждания, ТП на НОИ- Благоевград и РД "Социално подпомагане"-Благоевград не се представляват и не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. И. Я., чрез процесуален представител адвокат Н. Боянина от АК- Благоевград против решение на НЕЛК № 1348, зас.225 от 08.12.2022г. С него се отменя решение на ТЕЛК № 3324-218/15.12.2021г., като преосвидетелства Д. И. Я. и определя 50 % ТНР, вместо определените от ТЕЛК 71 % ТНР. Поддържа доводи за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Оспорва констатациите и приложението на отправните точки в проценти от Приложение № 2 към чл. 63 от НМЕ с последни изменения ДВ бр. 79 2020г., в сила от 08.09.2020г. След отмяна на Решение № 1024/05.06.2023г. по адм. дело №203/2023г. на Административен съд - Благоевград с решение № 5663/09.05.2024г. на Върховен административен съд по адм. дело № 9733/2023г., при новото разглеждане на делото съдът в съответствие с указанията на Върховен административен съд е допуснал съдебно медицинска експертиза, назначил вещо лице, изслушал и приел заключението му, което е в смисъл, че класификацията, въз основа на която е постановена ТНР е неизяснена. Може да бъде изяснена, като нови функционални дефицити са отбелязани и изчислени в проценти в атакуваното решение на НЕЛК, но съгласно съществуващата към времето на постановяване на решението НМЕ. Също така, съгласно вече действащата НМЕ са отбелязани и записани съответните открити и други органни дефицити, но също в съгласие с актуалната НМИ не са повлияли на окончателния процент на ТНР, но към актуалната редакция на НМЕ ще се отразят. Също така, вещото лице е посочило, че е налице продължаващо влошаване на състоянието по наличните в делото документи. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че са налице нови функционални дефицити. При така установеното от вещото лице съдът е извел правен извод, че към момента на постановяване на решението на ТЕЛК здравословното състояние е съобразено с приложимата материална уредба, като и възприел заключението в този вид, и не е взел предвид констатираните нови функционални дефицити, установени от експертизата. Така постановеното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 142 АПК предвижда съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява към момента на издаването му, като установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. От друга страна, разпоредбата на чл. 226 АПК "Ново разглеждане на делото от първата инстанция", предвижда, че производството се разглежда по общия ред, като при новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Така цитирана разпоредба задължава съдът да съобрази новоустановените факти, както и новонастъпилите факти от значение за правилното разрешаване на спора. Такива факти са и нормативните юридически факти -промяната в материалния закон. При установеното безспорно от фактическа страна промяна в здравословното състояние, то е следвало да бъде взето предвид в съответствие с променената нормативна уредба. Такова дължимо поведение административния орган дължи в изпълнение на изискванията на принципа за истинност посочен в чл. 7 АПК, според който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая и на преценка подлежат всички факти и доводи, като фактите се установяват по реда и със средствата, предвидени в този кодекс-/ АПК/. При изложените съображения решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което обжалваното решение на НЕЛК бъде отменено като незаконосъобразно. При този изход на делото на Д. И. Я. се дължат разноските за всички инстанции както следва: по адм. дело № 203/2023г. по описа на АС- Благоевград- 810 лева, съгласно списък на л. 195, по адм. дело № 9733 /2023г. по описа на ВАС 800 лева, съгласно списък на л. 56 от делото, по адм. дело № 644/2024г. по описа на Адм. съд - Благоевград 800 лева, съгласно списък на л. 58 от делото, по адм. дело№10376/2025г. по описа на ВАС - 800 лева плюс 500евро, съгласно списък на л. 7 и договор за правна услуга на л. 41 и списък на л. 42, и 30 лева държавна такса или общ размер в евро 2156.57 евро., които ответника НЕЛК следва да бъде осъден а заплати. Воден от горното и на основание чл. 221 ,ал. 1 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение