Определение № 9924 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8939/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на З. Р. Д., чрез адв. Сюлейман, против определение № 1781 от 28.07.2026 г., постановено по адм. дело № 420/2025 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за възстановяване на срока за касационно обжалване на решение № 1817 от 10.11.2025 г., постановено по адм. дело № 420/2025 г. и е оставена без разглеждане касационната жалба против същото решение. В молбата са изложени съображения, че срокът за подаване на касационната жалба срещу посочения съдебен акт е пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства - бездествие на адв. Желязков - неуведомил жалбоподателя за постановения съдебен акт, съчетано с даване на невярна информация относно извършеното обжалване. Моли съда да отмени определението, да уважи молбата за възстановяване на срока за касационно обжалване и да върне делото на Административен съд – Перник за администриране на подадената касационна жалба. Ответната страна - кметът на община Ковачевци изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение съставът на Административен съд – Перник приема, че не са налице особени, непредвидени обстоятелства, които да са основание за пропускане на срока за обжалване на решение № 1817 от 10.11.2025 г., постановено по адм. дело № 420/2025 г. на същия съд, поради което с определението, предмет на обжалване отхвърля искането на З. Д. за възстановяване на срока за обжалване на съдебния акт. Счел е, че съдебният акт е бил редовно връчен на процесуалния представител на страната, поради което от този момент е започнал да тече срокът за обжалване. Неуведомяването на доверителя от страна на адвоката за постановения съдебен акт, само по себе си, не представлява уважителна причина по смисъла на чл. 161 АПК, препятстваща страната да извърши процесуалното действие в законоустановения срок. Не са представени и доказателства за оттегляне на пълномощното или за отказ на адвоката от поетото пълномощие, които да обосноват различен извод относно надлежното връчване на съдебния акт. С оглед заключението, че срокът за оспорване на съдебния акт е пропуснат, съдът оставя касационната жалба без разглеждане при условията на чл. 213а, ал. 2 АПК. Определението е правилно. От данните по делото се установява, че решение № 1817 от 10.11.2025 г., постановено по адм. дело № 420/2025 г. по описа на Административен съд – Перник е съобщено на 17.11.2025 г. чрез ССЕВ на процесуалния представител на жалбоподателката – адв. Д. Желязков. В срока по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба не е подадена. На 22.06.2026 г. е постъпила молба за възстановяване на срока, към която е приложена касационна жалба. Като причина за пропускането на срока молителката е посочила, че не е била уведомена от процесуалния си представител за постановеното решение, като същият я е уверил, че необходимите действия по обжалването са извършени. Съгласно чл. 161, ал. 1 АПК възстановяване на срока се допуска, ако пропускането са дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Разпоредбата предполага адресатът да е уведомен редовно за постановения акт, но поради особени непредвидени обстоятелства да не може да упражни правото си на обжалване в срок или поради поведение на администрацията, което го е въвело в заблуждение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не са установени особени непредвидени обстоятелства по смисъла на закона. Понятието „особени непредвидени обстоятелства“ предполага наличие на обективна, външна за страната причина, която не е могла да бъде предвидена и преодоляна при полагане на дължимата грижа и която е препятствала извършването на процесуалното действие в установения срок. В случая такова обстоятелство не е установено. Решението е било редовно съобщено на надлежно упълномощения процесуален представител на жалбоподателката. От този момент е започнал да тече срокът за касационно обжалване. Обстоятелството, че процесуалният представител не е предприел действия по касационно обжалване или не е уведомил доверителката си за постановеното решение, не представлява само по себе си обективна и непреодолима пречка по смисъла на чл. 161, ал. 1 АПК. Отношенията между страната и нейния пълномощник са вътрешни, договорни отношения. Рискът от неизпълнение или неточно изпълнение на възложената процесуална защита по принцип се носи от страната, която е избрала и упълномощила процесуалния си представител. Неизпълнението от адвоката на задължението му да информира клиента за развитието на делото може да има значение в отношенията между адвоката и клиента и да ангажира предвидената от закона имуществена или дисциплинарна отговорност, но не превръща автоматично това поведение в особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 161 АПК. Пропуските и бездействията на процесуалния представител не представляват основание за възстановяване на процесуален срок, когато не е установена обективна пречка за страната да упражни своевременно процесуалното си право. Още повече, че не са налице доказателства и за оттегляне на пълномощното. Неоснователно е и възражението, че отказът от възстановяване на срока нарушава правото на достъп до съд и правото на защита. Правото на съдебна защита по чл. 56 от Конституцията и правото на справедлив процес по чл. 6, § 1 ЕКПЧ не освобождават страната от задължението да спазва установените в закона процесуални срокове. Процесуалните срокове имат преклузивен характер и тяхното спазване е предпоставка за допустимостта на съответното процесуално действие. Институтът на възстановяването на срока представлява изключение от преклузивното действие на процесуалния срок и поради това предпоставките за приложението му следва да са доказани от молителя. В настоящия случай такива предпоставки не са установени. Без значение за този извод е и обстоятелството кога жалбоподателката лично е узнала за постановеното решение. След като решението е било редовно съобщено на упълномощения процесуален представител, срокът за касационно обжалване е започнал да тече от това съобщаване. Обстоятелството, че впоследствие жалбоподателката е предприела действия за защита на правата си чрез друг адвокат, не може да възстанови вече изтеклия срок при липса на предпоставките на чл. 161 АПК. Поради това настоящата инстанция приема, че при постановяване на определението, с което искането за възстановяване на срока за оспорване е оставено без разглеждане, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а доводите на частния жалбоподател в обратен смисъл са неоснователни. Това мотивира и заключението, че не са налице основания за възстановяване на срока за обжалване на съдебния акт. Поради изложено настоящата инстанция счита, че оспореното определение е правилно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за разноски, в полза на община Ковачевци следва да бъде присъдена сума в размер на 200 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство, съгласно представен списък с разноски на основание чл. 80 ГПК и договор за правна помощ от 10.08.2026 г. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,