Определение № 337 от 17.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4168/2018 г.

Постъпила е молба с вх.№ 6018 от 2.07.2019г. от З. Г. М., касатор, чрез процесуалния представител адвокат М., с искане да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представените договори за правна помощ и съдействие в размер на 2 200лв. С допълнителна молба, с вх.№ 6666 от 24.07.2019г., молителката желае, предходната й молба, в която е посочена претендираната сума да се счита за представен списък за направените разноски. С трета молба, с вх.№ 7605 от 2.09.2019г., молителката иска въпреки, че не е представен списък, своевременно направеното й искане за присъждане на разноски да бъде уважено, тъй като изплащането е било в трудно за нея време, когато е била без работа и средства. За направеното искане е уведомена ответната страна ДП „Транспортно строителство и възстановяване”/„ТСВ”/гр.София, която е изразила писмено становище. Счита молбата за неоснователна поради липса на представени, до приключване на последното заседание във всяка една от инстанциите, списъци на направените разноски. В случай, че съдът прецени, че такива следва да се присъдят, прави възражение за прекомерност. Счита, че с оглед материалният интерес от 6 976лв., присъждане на адвокатско възнаграждение в размер над 678.80лв. за инстанция би било прекомерно. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед постъпилата молба, след преценка на материалите по делото, преценявайки, че не е необходимо разглеждането й в открито съдебно заседание, намира следното: Съдът, след като е допуснал касационно обжалване, по реда на чл.290 ГПК е постановил решение № 108 от 27.06.2019г., с което е уважил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. В решението си, съдът не се е произнесъл по съдържащото се в касационната жалба искане за присъждане на разноски в полза на касаторката. Липсата на произнасяне по направено искане е основание за допълване на постановения акт. Направеното искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно, поради липса на налични по делото доказателства, установяващи реалното заплащане на такова. Съгласно чл.78 ал.1 ГПК – само заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съгласно т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС – „съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка”. В конкретния случай, по делото са представени две пълномощни, подписани от З. М.: едното е пред касационната инстанция /вж. стр.13 от гр.д.№ 4168/19г.на ВКС/, а другото е пред първата инстанция /вж. стр.105 от гр.д.№ 43719/16г.на СРС/. Двете са идентични по съдържание и с тях тя е упълномощила адвокат М. да я представлява. С тези пълномощни обаче, не е определян размер на възнаграждение, съответно, те не съдържат вписване за направено плащане. По делото не са представени никакви доказателства /фактури, банкови документи/, от които да е възможно да се направи извод за извършено плащане на адвокатско възнаграждение. Липсата на установяване на плащане, изключва възможността за присъждането му. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд