Определение № 394 от 13.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2129/2014 г.

Производството е по молбата вх. № 9851/11.ІХ.2015г. на М. З. като процесуален представител на П. З. З. – Х. от [населено място] за допълване на постановеното от ВКС по настоящото дело решение № 423 от 03.ІХ.2015г. с произнасяне по касационната жалба и срещу въззивното решение в частта за разноските, които били неправилно изчислени /неправомерно занижен поради грешка в изчисленията размер на присъдените в полза на молителката 904лв. адвокатски хонорар/ и в прекомерен размер /присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 8022.76лв./. Допълването на касационното решение се налагало и с оглед крайният изход на делото с присъждането от ВКС и на 5808.83лв. обезщетение за извършена операция, което се явявало самостоятелно основание /поради намаляване на неуважената част от иска/ за намаляване на юрисконсултското възнаграждение и за завишаване на адвокатското възнаграждение в полза на Х.. Ответникът по молбата ГД „Г. п.” - МВР в отговора си е заел становище за неоснователност на молбата. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационната жалба на П.Х. срещу въззивното решение в частта за присъдените на страните разноски /пункт 5 на жалбата/ всъщност представлява искане по смисъла на чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в тази част. С оглед на това компетентен да се произнесе по искането е Варненския апелативен съд, на който делото следва да бъде изпратено. По второто заявено от Х. искане за допълване на касационното решение с намаляване на присъденото от въззивния съд юрисконсултско възнаграждение и завишаване на присъденото адвокатско възнаграждение с оглед крайният изход по спора касационният съд следва да се произнесе след произнасянето от въззивния съд по реда на чл.248 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,