Определение № 86 от 24.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 252/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба от П. И. К., чрез адв.С. А. против определение № 24/04.02.2020 г. по т.д. № 2929/2019 на ВКС, I т.о., с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за отмяна на осн. чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение № 3061/07.05.2014г. по гр.д. № 1239/2013г. на СГС. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се становище, че при връчване на решението на П. К. на него не му е било известно, че призоваването му по делото е било опорочено. Не е и бил длъжен да е наясно при връчването на решението на СГС, че правата му са били нарушени по неправомерен начин. Подписът на призовката за конституиране на трето лице – помагач по гр.д. № 1239/2013г. на СГС не е положен от П. К., а е бил подправен. Това, че е бил конституиран като трето лице помагач по гр.д. № 1239/2013г. на СГС, молителят е узнал на 16.05.2019г. от изисканото като доказателство гр.д. № 1239/2013г. на СГС по гр.д. № 15/2019г. на ОС-Стара Загора. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страната, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството по т.д. № 2929/2019 г. на ВКС, I т.о. е образувано по молбата на П. И. К. за отмяна на осн. чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение № 3061/07.05.2014г. по гр.д. № 1239/2013г. на СГС. На осн. чл.305, ал.1, т.5 молбата за отмяна в посочената хипотеза следва да се подаде в тримесечен срок от узнаване за решението. Спорът е относно датата на узнаване на решението. Законодателят е извел като релевантно само обстоятелството, в кой момент молителят е узнал за решението, чиято отмяна иска, а не кога е узнал, че са му били нарушени правата да участва по делото. В рамките на тримесечения срок от узнаване на решението молителят е в обективна възможност да се запознае с делото, по което е бил конституиран като трето лице-помагач и да предприеме защита, ако счита че процесуалните му права са били нарушени до степен да е бил лишен от участие в процеса. Видно от диспозитива на решение № 3061/07.05.2014г. по гр.д. № 1239/2013г. на СГС изрично е постановено, че то е взето при участието на П. И. К. като трето лице-помагач на ответника Гаранционен фонд - София. Същото решение е било връчено на 04.06.2014г. лично на молителя. По отношение на това съобщение в молбата по чл.303, ал.1, т.5 ГПК няма изложени никакви възражения. Молителят единствено оспорва връчване на призовка, приложена на л.43 по делото на СГС, но тя касае призоваването му по гр.д. № 1239/2013г. на СГС в качеството му на трето лице-помагач на ответника и има отношение към преценката на ВКС по същество на молбата за отмяна на основание – чл.303, ал.1, т.5 ГПК, не и към допустимостта й. Ето защо правилно в обжалваното определение състав на ВКС е приел, че датата на узнаване от П. К. за наличието на решението на СГС е 04.06.2014г. и до момента на подаване на молбата за отмяна – 10.06.2019г., са изминали повече от три месеца. Съответно правилно е преценено, че последващите връчвания – на копие от въззивната жалба на ГФ-София /23.06.2014г./; на призовка за съдебно засадение по въззивното производство /04.10.2014г./ и на препис от въззивното решение /11.05.2015г./, също представляват моменти на узнаване за решението на СГС и считано от тях също не е спазен тримесечения преклузивен срок за подаване на молбата за отмяна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение