Решение № 1769 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6866/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „БЪЛГАРСКИ ПРАВНИ УСЛУГИ“ ЕООД срещу решение № 9603/19.03.2025 г., постановено по адм. дело № 5766/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че заплатеното адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу ревизионен доклад не представлява подлежаща на обезщетяване имуществена вреда, въпреки частичната отмяна на издадения въз основа на този доклад ревизионен акт. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, както и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът – Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуален представител в съдебно заседание поддържа становище за правилност и законосъобразност на съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от „БЪЛГАРСКИ ПРАВНИ УСЛУГИ“ ЕООД срещу Национална агенция за приходите иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 347,15 лв., представляващи част от заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу ревизионен доклад № Р-22221023003499-092-001/04.12.2023 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че срещу ищеца е проведено ревизионно производство, в рамките на което е изготвен ревизионен доклад, срещу който е подадено възражение, изготвено от адвокат въз основа на сключено споразумение за правна помощ и срещу реално заплатено възнаграждение. Установено е също, че въз основа на този доклад е издаден ревизионен акт № Р-22221023003499-091-001/17.01.2024 г., който е отменен частично с решение № 602 от 02.05.2024г. на директора на дирекция „ОДОП“ – София. При тези факти първоинстанционният съд е приел, че искът е допустим, но неоснователен, тъй като ревизионният доклад не е индивидуален административен акт, не подлежи на самостоятелно оспорване и заплатеното адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу него не се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения ревизионен акт, поради което не съставлява имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е валидно и допустимo, но неправилно. Настоящият касационен състав не споделя правните изводи на първоинстанционния съд. Съгласно трайно установената практика на Върховния административен съд заплатените адвокатски възнаграждения за защита в производството по възражение срещу ревизионен доклад и по административно обжалване на ревизионен акт представляват имуществени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, когато ревизионният акт е отменен като незаконосъобразен. Обстоятелството, че ревизионният доклад не е индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелно оспорване, не е определящо за ангажиране отговорността на държавата. Ревизионният доклад е част от ревизионното производство и функционално обуславя издаването и съдържанието на ревизионния акт, като именно неговите констатации пораждат необходимостта от защита на ревизираното лице чрез подаване на възражение по чл. 117, ал. 5 ДОПК. Ревизионният доклад /РД/ е констативен акт с доказателствена и сезираща функция, част от административната дейност по издаване на РА. РД е неразделна част от ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 2 ДОПК и възражението срещу РД е нормален и типичен резултат от издаването му. Връзката между РД, РА и ползването на адвокатска защита е пряка и непосредствена – лицето не би потърсило адвокат, ако не е издаден акт, засягащ правата му. Заплатеното адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу РД представлява имуществена вреда, която подлежи на обезщетяване при отмяна на РА по реда на ЗОДОВ. Това се възприема и последователно в практиката на Върховният административен съд в своята практика – решение № 2342/19.02.2021 г. по адм. д. № 7700/2020 г., решение № 5111/21.04.2021 г. по адм. д. № 11649/2020 г. и решение № 7905/26.06.2024 г. по адм. д. № 3284/2024 г. Ревизионният доклад, макар и да не представлява индивидуален административен акт, е неразделна част от ревизионното производство и съставлява фактическата и правна основа, върху която се изгражда ревизионният акт. Именно чрез него органите по приходите формулират констатациите си относно данъчните задължения, а ревизираното лице е поставено в необходимостта да организира защитата си още в тази фаза чрез възражението по чл. 117, ал. 5 ДОПК. Макар РД да не е самостоятелен административен акт, дейността по съставянето му е административна и поражда възможност за защита, чиито разходи подлежат на репариране при отмяна на РА - Решение №3384 от 2024 г. на ВАС. В този смисъл разходите за адвокатска помощ за изготвяне на възражение срещу ревизионния доклад не са произволни или откъснати. Те са направени в хода на цялата защита на лицето в административното производство и представляват нормален, типичен и предвидим разход, обусловен от започналата ревизионна намеса, независимо, че не са направени за защита срещу акта, с който е приключило ревизионното производство, а само в хода на самото производство. Ако ревизионният акт не беше издаден въз основа на незаконосъобразни констатации, направени в доклада, и впоследствие отменен частично, тези разноски не биха били направени. Направените в ревизионното производство разходи за адвокатско възнаграждение представляват намаляване на имуществената сфера на ревизираното лице и следователно трябва да бъдат обезщетени. Единственият ред за възстановяване на тези разходи е редът по чл. 1 ЗОДОВ. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че липсва причинна връзка между заплатеното адвокатско възнаграждение и отменения ревизионен акт. Причинната връзка следва да се преценява функционално, а не формално – възражението срещу ревизионния доклад е първото средство за защита срещу бъдещия ревизионен акт, а не самостоятелно, откъснато действие. Частичната отмяна на ревизионния акт по административен ред потвърждава, че направените възражения са били насочени срещу незаконосъобразни констатации, които не е следвало да бъдат възприети от приходния орган. Заплатеното адвокатско възнаграждение за възражение срещу РД е имуществена вреда, когато РА е отменен изцяло или частично като незаконосъобразен. Липсата на уредба в ДОПК и АПК относно възстановяване на разноските, направени в административната фаза на ревизионното производство, не може да се тълкува във вреда на увреденото лице. Напротив, както приема ВАС, именно тази нормативна празнота обуславя приложението на ЗОДОВ като единствен ефективен механизъм за репариране на причинените имуществени вреди. Единственият ред за възстановяване на тези разходи е редът по чл. 1 ЗОДОВ - Решение №7819 от 2023 г. на ВАС. В конкретния случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – частично отменен като незаконосъобразен ревизионен акт, реално претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в административното производство, както и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тях. Размерът на претендираното обезщетение е определен съразмерно на отменената част от ревизионния акт и не се установява като прекомерен. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а спорът – решен по същество чрез уважаване на предявения иск. С оглед изхода на делото на ищеца се дължат и направените разноски на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ за двете съдебни инстанции, които възлизат в общ размер на 967,50 лева – 25 лева за държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото и 530 лева за адвокатско възнаграждение, както и 12,50 лева за държавна такса за настоящата касационна инстанция и 400 лева за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд