Определение № 42 от 29.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1437/2018 г.

Постъпила е молба от Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат, предоставил правна помощ по гр.д. № 1437/2018 г. на ІV г.о. ВКС на основание чл. 189 НПК и чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 27а от Закона за правната помощ. Искането е за присъждане на възнаграждението на адвоката в полза на бюрото, а след влизане в сила на съдебния акт за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 405, ал. 1 ГПК. Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира молбата за неоснователна по следните съображения: Производството по гр.д. № 1437/2018 г. на ІV г.о. ВКС е образувано по молба за отмяна на влязло в сила решение № 63 от 13.03.2015 г. по гр.д. № 354/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, подадена от П. М. Ц. от [населено място]. В хода на производството по делото, с определение № 327 от 01.10.2018 г. на молителката е предоставена правна помощ поради невъзможност да си осигури сама средства за възнаграждение на адвокат (чл. 23, ал.3 ЗПП). С разпореждане от 03.10.2018 г., за осъществяване на процесуално представителство на молителката е назначен адвокат Б. Ч. от Софийска адвокатска колегия, посочен от Председателя на САК с писмо № 1063 от 02.10.2018 г. С решение № 242 от 26.11.2018 г. молба І 1360 от 31.01.2018 г., подадена от П. М. Ц. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 63 от 13.03.2015 г. по гр.д. № 354/2013 г. на Великотърновски апелативен съд е оставена без уважение. Предоставената правна помощ е по реда на чл. 23, ал. 3 ЗПП на страна по гражданско дело, която не разполага със средства за заплащане на възнаграждение на адвокат за процесуално представителство, но желае да бъде представлявана и интересите на правосъдието изискват това. Така предоставената правна помощ е безплатна (чл. 94 ГПК) и се финансира от държавата (чл. 2 ЗПП). Страната по гражданско дело, на която е предоставена правна помощ дължи възстановяване на изразходваните средства само в случаите определени със закон (чл. 27а ЗПП), каквато е хипотезата по чл. 97, ал. 2 ГПК - когато бъде лишена от предоставената и правна помощ. В останалите случаи, получилата правна помощ страна не дължи възстановяване на разходваните средства, независимо от изхода на делото - когато изходът на делото е неблагоприятен за страната, разноските се понасят от държавата, а при благоприятен изход се заплащат от насрещната страна, съобразно правилото на чл. 78, ал. 7 ГПК. Изходът по гр.д. № 1437/2018 г. на ІV г.о. ВКС е неблагоприятен за молителката П. М. Ц., получила правна помощ по реда на ЗПП, поради което не се дължи присъждане на разноски в полза на Националното бюро за правна помощ. В същия смисъл и трайно установената практика на Върховния касационен съд - определение № 238 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5920/2015 г., I г. о. ВКС; определение № 671/11.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5715/2015 г. ІІІ г.о. ВКС; определение № 99/14.04.2016 г. по ч. гр. д. № 730/2016 г. І г.о. ВКС; определение № 131/24.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2020/2016 г. ІІ г.о. ВКС; определение № 136/27.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2039/2016 г., ІІ г.о. ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение