Определение № 13621 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11702/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна жалба, подадена от Х. А. Р. от гр.Бяла Слатина чрез адв.Тинчев, срещу Определение № 1846 от 28.10.2024 г., постановено по адм. дело № 551/2024 г. по описа на Административен съд Враца. Излагат се доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Иска се съдът да отмени оспореното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба- Директор на ТП-НОИ Враца чрез юриск.Цветкова намира частната жалба за неоснователна.Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Определение № 1846 от 28.10.2024 г., постановено по адм. дело № 551/2024 г. по описа на Административен съд Враца ,съдът е оставил без разглеждане жалбата вх.№ 2445/02.09.2024г на Х. А. Р. чрез адв.Тинчев против мълчалив отказ да бъдат преразгледани отказите за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност,издадени в периода 2019-2020 и е прекритил производството по делото,като е приел,че спорът не е подведомствен на съдилищата,тъй като съгласно чл.117 ал.1 т.2 б.Е от КСО вр. чл.117 ал.2 т.2 б.б-ж КСО компетентен орган да се произнесе по жалбата на Р. се явява Директорът на ТП на НОИ-Враца,поради което и на основание чл.130 ал.4 от АПК делото е изпратено като преписка именно на този орган по подведомственост за произнасяне по жалбата на Р.. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилна е преценката на първоинстанционния съд,че в КСО е въведен задължителен ред на административно обжалване на отказите на административните органи по осигуряването да отменят разпорежданията за отказ за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл.117 ал.1 т.2 б.е от КСО.След като касаторът не е изчерпил този задължителен ред на административно обжалване ,правилно съставът на АС-Враца е приел,че спорът не му е подведомствен и го е изпратил за разглеждане от компетентния за това орган- Директора на ТП на НОИ-Враца.След неговото произнасяне с решение,ако същото е неблагоприятно за касатора,то ще подлежи съгласно правилата на КСО на съдебен контрол пред съда.Ето защо и оплакванията в частната жалба се явяват неоснователни. С оглед изложените съображения обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Доколкото висящността на спора е запазена и едва след произнасяне на компетентния горестоящ административен орган производството ще се разгледа от съда,то и разноските,сторени от ответника в това производство ще следва да се съобразят при новото разглеждане на спора по същество. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,