Решение № 6878 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 534/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. И. С., баща на детето М.-Р. С., чрез адв. Милушева, срещу решение № 1276/17.10.2025 г., постановено по адм. дело № 896/2025 г. по описа на Административен съд – София- област, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗД/Д-СО-СК-026 от 30.07.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Самоков (ДСП - Самоков). В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесната заповед като незаконосъобразна. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Самоков не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - М. С. М., майка на детето М.-Р. С., не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - М.-Р. С., чрез адв. Пеневилова, счита касационната жалба за основателна и моли за отмяна на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материални закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № ЗД/Д-СО-СК-026 от 30.07.2025 г. на директора на ДСП - Самоков, с която на основание чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 26, ал. 1 и във вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. детето М. - Р. С. е временно настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания - [населено място] до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед, административният орган е спазил предвидената в закона процедура и при изяснена фактическата обстановка правилно е приложил материалния закон. Посочил е, че формираното в социалния доклад експертно становище за наличие на съществени рискови фактори при връщане на детето М. – Р. в дома на баща му, е обосновано. Мотивирал се е, че при връщане в бащиния му дом детето е изложено на потенциална опасност да бъде привлечено от възможността за бездействие и живот без учене и отговорности. Счел е, че въпреки наличието на положени от страна на бащата в последната година и половина усилия за изграждане на родителска ангажираност и осъзнатост, рисковите фактори надделяват съществено при преценката за най- добрия интерес на детето. В тази връзка, е обосновал извод, че Заповед № ЗД/Д-СО-СК-026 от 30.07.2025 г. е издадена при наличие на изискуемите законови предпоставки, поради което се явява законосъобразна. Решението е правилно. Постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, от отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за настаняване на дете, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания и на чл. 146 от АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на преценка на събраните доказателства, анализ на приложените към административната преписка социални доклади, сигнали, проучвания, протоколи от проведени срещи във връзка с оценка на средата за отглеждане на детето, обосноваващи правилността на изводите, до които е достигнал административния съд при приложение на материалния закон. Установените обстоятелства попадат в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЗДет. за настаняване на детето извън семейството, тъй като родителите му без основателна причина не полагат грижи за него. Предвид изчерпаните възможности за оставане на детето в семейна среда, към момента на постановяване на заповедта, законосъобразно е пристъпено към настаняването му в ЦНСТДБУ, с оглед временна защита на интересите му. Неоснователни са касационните доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата, посочена като правно основание за нейното издаване и обуславяща разпоредените правни последици - чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет. В отговор на касационните оплаквания следва да се отбележи, че мерките за закрила са разписани в чл. 4 от ЗЗДет. Те се основават на изрично изброените в чл. 3 от ЗЗДет. принципи. Целта им е да защитят и гарантират основните права на детето във всички сфери на обществения живот. С установяване на изискуемия се от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет., настаняване на дете извън семейството, което е в негов "най- добър интерес" по смисъла на § 1, т. 5 от ЗЗДет, са доказани. В този смисъл, най- добрият интерес на детето и висшите интереси на детето са доминиращи съгласно чл. 3, т. 3 от ЗЗДет и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето. Административният орган, в рамките на възложеното му правомощие, обосновано намира, че осъщественият нормативен състав създава необходимост от прилагането на мярката, с което се изпълняват целите на закона. Обжалваната заповед е съответна и на практиката на Съда по правата на човека и основните свободи, (решението Cristescu v. Romania, № 13589/07, § 69), според която държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най - висши интереси. Съобразно практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето. (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany № 30943/96, § 64). В този смисъл е и решението от Съда по правата на човека по делото Rebec v. Croatia, (№ 27148/12, § 92). Съобразно наличните данни, административният акт, на цитираното в него фактическо и правно основание, правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен. В хода на съдебното производство са взети предвид сведенията за физическото, психическото и здравословното състояние на детето, качествата на родителите. От съществено значение в случая е и фактът, че М.-Р. е момиче в пубертетна възраст, което предполага нуждата от специфични грижи и подкрепа, съобразени със спецификите на възрастта, средата в която е отраснало и връзките, които е създало. От данните по делото безспорно се установява, че дори след кратък престой (5 дни) на детето при баща му, същото проявява негативно поведение, изразяващо се в загуба на мотивация за учене и неуважително отношение, несъмнено провокирани от липсата на конкретни задължения и занижени изисквания към него. Посочените обстоятелства сочат за съществуваща опасност от увреждане на нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. Наличието на емоционалната привързаност, както и стремежът на бащата в посока повишаване родителския му капацитет, не са достатъчни сами по себе си, за да обосноват връщане на детето при родителя. Предприетата мярка за закрила е пропорционална и правно оправдана, а с оглед временния й характер до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. подлежи на промяна, ако се установи адекватно родителско отношение към отглеждането и възпитанието на детето. Първоинстанционният съд, анализирайки всички факти от значение за изхода на спора, както и относимата правна уредба, е изтъкнал мотивирани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящия съдебен състав. На основание съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, както и при извършения им прецизен анализ във връзка с приложимата нормативна уредба, е достигнато до обосновано заключение за неоснователност на жалбата, като са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за незаконосъобразност на акта. Предвид изложеното Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,